Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Крадците, които крадяха от Трифектата, умираха. Всички знаеха това. Всички знаеха, че всяка нощ Стражителя обхожда града, за да се увери, че мирът бива поддържан. Но Бран в дръзко предизвикателство бе започнал да използва деца.

— Къде ли се криеш? — прошепна Хаерн, легнал по корем върху един покрив. В продължение на два дни Бран бе успявал да се спотайва, а хлапетата му бяха вършали необезпокоявани. Но това нямаше да продължава повече.

Той забеляза едно от най-дребните, дете на не повече от седем години. Въпросното тъкмо излизаше през строшения прозорец на магазин, стиснало шепа медни монети. То се затича, а Хаерн го последва.

Невръстният крадец криволичеше из улиците, както бе научен. Но за човек с опита на Хаерн това представляваше само дребно отегчение. Той се държеше далеч, за да не разкрива присъствието си. Преди това на два пъти бе следил децата на Бран, но първото го бе забелязало и бе избягало, захвърляйки плячката си, а второто бе убито от друга гилдия.

Сред улиците на Велдарен бяха кървили деца. Гневът на Стражителя щеше да бъде съкрушителен.

Детето изчезна в един склад. Хаерн го последва, слят със сенките. Достигнал вратата, той надникна през пролуката край пантите. Под мъждивата светлина на фенер различи още две деца.

Надяващ се, че е намерил скривалището на Бран, а не някаква шайка сирачета, Хаерн изтегли мечовете си. Този път нямаше да изниква безшумно. Този път нямаше да има безшумна смърт.

Стражителя разби вратата и влетя вътре, без да се оглежда, оставил се на инстинктите да го насочват. Складът бе пълен със сандъци и чували зърно, което значително намаляваше маневреността му. Поне двадесет деца се бяха струпали, а пред тях, с брадясало омацано лице, стоеше Бран. Сепнат от трясъка, мъжът се вторачи в нападателя.

— Спрете го! — изкрещя той към хлапетата. Хаерн изруга, а децата започнаха да изтеглят малки ножове и кинжали. Стражителя скочи сред тях, завъртя плащовете си, подсече три и се впусна през образувалата се пролука. Огромна стена разделяше склада на две; Бран бе изчезнал в другата половина.

Харен се стрелна подире му, блъсвайки и новата врата. Очакваше го изненада: преследваният се бе скрил до прага, готов да замахне с меча си. Но Стражителя се оказа прекалено бърз. Скокът му го отведе далеч от удара. В следващия миг той вече се извърташе на пети и скачаше отново към скрилия се в засада.

Бран беше обикновен негодник, който разчиташе на числено превъзходство и се осмеляваше да нанася удари единствено от сенките. Много пъти Хаерн се бе изправял срещу такива като него; познаваше тактиките им. Подир три удара мечът се отрони от разсечената китка. Два ритника строшиха капачката на коляното. Стражителя не му позволи да се свлече на земята, а го сграбчи за косата и притисна острие до врата му.

— Как смееш — прошепна Хаерн. Качулката все още висеше ниско над лицето му, затова той тръсна глава. Искаше Бран да види яростта в погледа му.

— Ти държиш целия град за заложник, а отправяш подобно питане към мен?

Хаерн го удари по устата с дръжката на меча. Бран изплю зъб, а децата започнаха да нахлуват през вратата и да ги заобикалят.

— Не се приближавайте — каза им Бран и се ухили към Хаерн. Жълтеникавите му зъби все още червенееха. В очите му блестеше лудост, която смущаваше Стражителя. Това не беше човек, който почиташе живота: нито своя, нито чуждия.

— Какво целиш с номерата си? — студено попита Хаерн. — Нима си очаквал, че няма да открия? Да използваш деца в моя град.

— В моя град — подигравателно повтори Бран и прихна да се смее. — Какъв глупак. Останалите са наплашени, но аз зная какво си. Те си мислят, че си същият като нас, само че не си. Още не. Щом гилдиите узнаят, ще започнат да се надпреварват за главата ти.

Бран посочи към хлапетата, готови да се хвърлят. Хаерн дори не искаше да си мисли на какво ги е подложил негодникът, за да постигне подобен контрол над тях.

— Убиеш ли ме, те ще скочат. Няма да умреш, прекалено си добър за тях, но и няма да избягаш, без да убиеш поне едно. Какво решаваш, Стражителю? Ще можеш ли да отнемеш живота ми, ако знаеш, че с това ще отнемеш и живота на дете?

Хаерн погледна към хлапетата. Имаше някои на около седем години, но имаше и много на около дванадесет. Стигаше някое от тях да извади късмет в удара си и той щеше да рухне.

Острието му се притисна по-силно към кожата на Бран. Хаерн се приведе към него, за да прошепне в ухото му.

— Ти не знаеш нищо за мен, Бран. Ти ще умреш, а те ще останат свободни.