Оливер Боуден: Произход. Пустинна клетва

— Ако ти е внушил, че е заради приятелството ти с Ая, опитвал се е да скрие истинската причина. Сигурна съм. Има друга. Кажи ми какво си спомняш от нападението на Мена?

— Значи има нещо общо с Мена?

— Първо моя въпрос. Какво си спомняш от онази нощ?

Погледнах я. Тогава бях на шест, но още помня всяка минута.

Нощта беше тиха. Неподвижна. Бях в леглото и напрягах слух да чуя какво си говорят родителите ми. Бяха информирали татко, че из града се появили непознати лица. Търговци, така се представяли, но не предлагали никаква стока. Според него бяха подставени лица на иманярите и лагеруваха някъде в пустинята край града, както обикновено действаше Мена.

За мен тези сведения бяха безценни. Заради слуховете, че Мена идва, внезапно станах много търсен. Приятелите ми Хепзефа и Сенефер (Ая още не беше влязла в живота ми) ежедневно ме обсипваха с въпроси — вярно ли е, че Мена ще нападне Сива с армия грабители на гробове? Вярно ли е, че върховете на острите му зъби са намазани с отрова? Вниманието ме радваше. Да бъдеш син на градския закрилник определено има предимства.

В леглото обаче се мятах неспокойно. Видях насън как стоя пред скали, взирам се в пещера и виждам светещи очи и отблясък от бели зъби в гнетящия мрак. Плъх. Още един. И още един. Пред очите ми пещерата се изпълни с щъкаща, гърчеща се маса от тела. Пълзяха един върху друг и всеки се опитваше да се покатери най-отгоре; купчината се местеше и издуваше, нови и нови очи се появяваха в тъмнината. Шумът, който издаваха — дращене, шушнене — ставаше по-силен и…

Събудих се. Мишето шумолене обаче не си отиде със съня. Остана в стаята с мен.

Идваше откъм прозореца.

Изправих се рязко в леглото. Там имаше нещо. Първо го помислих за плъх или… не, прекалено голямо беше. Може би котка.

И това не беше. Кучетата не издават такъв звук. Не се прокрадват.

Отвън имаше някого. Очите ми се насочиха към мрежата на прозореца и отначало ми се стори, че помръдва от вятъра. После видях пръсти, кокалчета, ръка се плъзгаше внимателно навътре.

Видях лицето и торса на мъжа, който се прехвърли през процепа в стаята ми. Очите му блестяха злостно и между зъбите му имаше извита кама.

Докато се изправяше, се претърколих от леглото. Инстинктът ми нашепваше да бягам, мозъкът крещеше на краката ми да се размърдат, но не можех, не можех да направя нищо — да се раздвижа, да извикам, да изкрещя, нищо — и причината беше страхът.

Разбойникът беше кривоглед, носеше тъмна мръсна туника и раирано наметало почти до земята — вятърът от прозореца го повяваше леко. Той измъкна ножа измежду зъбите си и се ухили; очаквах да видя заострени черни зъби, но неговите бяха най-обикновени — изпочупени и жълти, но не приличаха на смъртоносните оръжия, които с приятелите ми обсъждахме по улиците в Сива.

Мъжът вдигна показалец пред устните си да замълча. Пак ми се прииска да побягна, но краката ми останаха вцепенени. Мъжът пристъпи към мен и светлината заигра по острието в ръката му — ножът приближаваше и ме омагьосваше, хипнотизираше ме като поклащаща се качулата кобра.

Отворих уста. Или по-точно усетих как устата ми се отваря и разбрах, че съм направил първата важна стъпка — умът ми казваше, че щом мога това, значи мога да издам и вик.

Стига само да преодолея страха.

Кривогледият приближи с още една крачка. Пръстът не слизаше от устните му. Отвън чух шепот и приглушени стъпки. Идваха още мъже. Представих си как родителите ми спят в тяхната стая и проумях в каква опасност са.

Сега най-сетне усетих крясъкът да се надига в гърлото ми. Преди да изскочи от устата ми обаче, зад мен се раздаде вик. Татко влетя в стаята с рев:

— Ахааа! Господарят ти иска да ми види сметката ли?

Ефектът беше мигновен. Кривогледият отстъпи назад и ухилената му физиономия се вкамени.

— Атака! — изкрещя той и се втурна напред.

Обърнах се и видях втори мъж да изскача пред прага зад баща ми.

— Татко! — извиках.

Той се завъртя, посрещна новодошлия със сабята си и с едно отмятане на китката го повали. Подпря се на коляно и се обърна. Острието му описа дъга и парира нападението на първия разбойник. Все още вкочанен, усетих как топли капки кръв опръскаха лицето ми.

Татко беше твърде бърз за кривогледия, който отстъпи две крачки назад, изгубил елемента на изненадата и изправен с жалка кама срещу сабя. Баща ми се пресегна, сграбчи ме за лакътя и ме дръпна към вратата, където се препънах и се проснах върху тялото на втория нападател.