Оливер Боуден: Произход. Пустинна клетва

Ножът бе хвърлен ловко, но убиецът отскочи рязко и острието почти не го докосна, оставяйки само лека драскотина върху рамото му. Жената заби лакът в ребрата му, веднъж, два пъти. Солидни, умели удари. И тя беше обучена. Сега не му оставаше друго — трябваше да убие и двамата. Убиецът взе бързо решение. Преряза й гърлото, преди да му нанесе трети удар. Дланта му се върна назад и със същото движение запрати камата към момчето, което налиташе към него, явно да помогне на майка си.

Детето беше близо. Убиецът се беше прицелил точно. Еве улови камата, забита в шията му, строполи се на колене и се свлече настрани. От раната бликна кръв. Майката и синът умряха на крачка един от друг върху каменния плочник.

Убиецът отметна глава и се взря в кръвта, която се събираше в локва между жертвите му и бавно попиваше в пръстта между камъните. Устните му трепнаха и се извиха надолу — мимолетен израз на раздразнение. Смяташе да ги остави живи, за да ги разпита. Избирайки да се борят, те му бяха попречили. Със смъртта си бяха спечелили време за Емсаф, може би дори шанс за бягство.

Бион въздъхна и се свъси. Колко неприятно от тяхна страна.

Откри дирята и последва Емсаф по пътя към Ипу.

Дивечът му несъмнено имаше опит. Минаваше по стъпките на каравани и търговци; отклоняваше се из пустошта, когато единствените следи в пясъка щяха да са от него. Подозираше, че го следят, но твърде бавно потвърди съмненията си и убиецът успя да предугади плана му.

Когато в далечината забеляза ловния заслон и нито помен от Емсаф, убиецът разбра, че му поставят клопка. Той би постъпил по същия начин. Това означаваше, че съдбовният миг за Емсаф е близо.

Край полята по речния бряг се натъкна на търговец с магаре, натоварено с вази. На хоризонта различаваше силуетите на земеделци, твърде далеч да видят какво ще се случи.

— Добра стига! — поздрави ведро търговецът.

Убиецът скочи от коня и приближи, скрил ножа под шала. Пътникът заслони очи е длан.

— Какво да… — подхвана добросърдечно той, но така и не довърши.

Убиецът хвана юздата на магарето, подплашено от мириса на кръв, и го поведе, натоварено с безжизненото тяло на стопанина. В скрит от погледи заслон прехвърли трупа върху коня си и го овърза с умели възли, които щяха да се разплетат в най-точния момент; използва мъртвешкото вкочаняване и изправи мъжа върху седлото, уви го в шала си и се отдръпна да се възхити на творението.

Конят и бездиханният ездач тръгнаха напред, а убиецът пое в широк кръг, който щеше да го отведе зад ловния заслон. Видя отдалеч как трупът падна от коня; от шията му стърчеше стрелата на Емсаф.

Капанът беше щракнал.

След известно време Емсаф излезе от заслона. Убиецът, промъкнал се отзад, го чакаше. Преряза с камата гръбначния му ствол в основата на врата, оставяйки му само зрение и дар-слово, и клекна до него.

— Къде е последният от вашите? — попита убиецът.

Емсаф го погледна с мъдри, тъжни очи и убиецът отново усети раздразнение. Цялото семейство беше замесено от същото тесто. Разбра, че си губи времето. Заби ножа в окото на Емсаф, измъкна острието и го избърса в дрехите му. В равнината лешоядите вече кацаха по тялото на търговеца. Убиецът ги проследи с разсеян поглед, използвайки момента да отдъхне, преди да продължи по своя път. Скоро птиците щяха да открият и Емсаф. Смърт и раждане. Безкраен кръговрат.

Задачата беше изпълнена. Засега.

Бион се протегна и вдиша дълбоко. Щеше да почисти оръжията си, да си почине и да докладва. После щеше да получи нова заповед и нова жертва. Играта продължаваше безспир.

През онзи ден — денят, когато животът ни се промени — седяхме на любимото си място в Сива, облегнали гръб върху топлите камъни от външната страна на крепостната стена. Видях самотния ездач да се мержелее на хоризонта, но честно казано, не му обърнах внимание. Все пак той беше петънце в далечината, поредната част от деня като водата, миеща брега на оазиса, и като хората, сновящи из зеленината в градините.

Освен това седях до Ая и тя говореше за Александрия и както винаги повтаряше как все някога ще се върне там. Слушах я, следейки с поглед как ездачът стига до брега на оазиса и влиза в селището под нас.

— Трябва да я видиш, Байек — казваше Ая и аз си представях града. — Целият свят се среща в Александрия, по улиците й ще чуеш всички езици на света, гърците и египтяните крачат един до друг и дори евреите имат свои храмове. Учени от всички краища на земята се стичат в Музея и Библиотеката. Ще отидеш ли там някой ден, как мислиш?