Оливер Боуден - Произход. Пустинна клетва

— Съжалявам — казах.

— Благодаря, уважаеми, доста време мина оттогава… Мнозина са като мен.

— А баща ти?

— Е, и тази история е трагична. В огъня изгубих не само мама и сестричката си, но и татко. Той се пропи и сигурно се е погубил вече.

— Съжалявам — повторих. — Къде живееш?

— Е, честичко живея на този площад. — Той се ухили. — Всъщност едва ли има улица из града, която да не ми е била дом. Нощем става студено, но гледам да не придирям. Не съм единственият навън.

— Откъде е това? — посочих синина на шията му.

— Казах, че не е толкова зле — погледът му притъмня, — но не казвам, че е добре.

— Ясно — кимнах. — Е, може би ще ти помогна, ако ти ми помогнеш в замяна. Не познавам града, но търся пратеник, посетил Сива наскоро. Има пронизващи сини очи, носеше кафява кожена торба през рамо… Ей така — показах каишката, препасана през моето рамо, — а чантата висеше отдолу…

— Не ме улесняваш — поклати глава Тута.

Замислих се.

— Последния път, когато го видях, тъпчеше кесия с монети в кожената торба. Може би харчи полученото и е привлякъл внимание.

— Вземам си думите обратно, уважаеми — каза Тута. — Може би има начин да го открия. Всъщност знам точно кого да попитам. Познавам един търговец. Продава всякаква стока. Ще започна оттам с твое разрешение.

— Дали ще намериш мъжа, когото търся?

Тута ми намигна, вече позагладил косъм благодарение на сладкиша.

— Честно казано, никой в града не може да се изплъзне от погледа ми. Нае най-подходящия човек за целта. Чакай ме тук.

Изпълних нареждането в блажено неведение каква ужасна грешка допускам.

Сабу язди двайсет дни до посоченото място. Пътува по-дълго от предвиденото, защото беше много предпазлив. Искаше да е сигурен, че не го примамват в капан. В съобщението се споменаваше убежището — „Майката“ — и това му вдъхваше увереност, че не е подправено, но все пак… Подсигуряването никога не беше излишно.

Стигна до Майката — малък оазис в Източната пустиня, и чака ден, докато в далечината видя позната каруца да се подрусва към него. На капрата седеше довереникът на Старейшината — момче на петнайсетина години с очи, лъскаво-бели от слепота.

Мнозина вярваха, че Сабестет, така се казваше момчето, притежава свръхестествени способности. Всъщност обаче тайното му оръжие бе слухът, а и зрението му не беше толкова лошо, както подвеждаше другите да смятат. Следваше съвета на Старейшината: „Открий силните си страни и ги използвай. Заблуждавай и враговете, и приятелите, защото не знаеш докъде се простира предаността им.“

Старейшината Хемон обикновено седеше на капрата до Сабестет. Не и днес обаче.

Сабу поздрави момчето, но остана встрани. От опит знаеше, че Сабестет не приема протегната за помощ ръка. Момчето слезе от каруцата и не след дълго двамата седнаха и се облегнаха на ствола на едно дърво. Допиха водата, останала в меха на Сабу.

— Хемон ти благодари, че откликна толкова бързо на посланието. Не ни подведе — каза Сабестет, след като изплакна уста от прахоляка.

Сабу перна муха.

— Как е той?

— Учителят е в добро здраве и с бистър ум както винаги, но сега ходи с бастун. Щеше да дойде с мен, но напоследък пътува много. Реши, че е по-разумно да остане у дома в Джерти. Надява се отсъствието му да не те обиди и ти благодари, че дойде.

— Къде е пътувал?

— Да… Пътуването… То е причината да те повика. И ти е признателен, че се отзова.

Сабу въздъхна. Замисли се за Ахмозе и Байек, за града, който бе напуснал.

— Благодарен е, че дойдох, Сабестет, разбрах. Но причината? Пътуването? Какво се е случило?

— Учителят изпрати вест на Емсаф. Повика го да обсъдят важен въпрос. Емсаф не дойде на уреченото място. Изпрати съобщение от Ипу с молба да се срещнат другаде. Каква е причината според теб?

Сабу се изправи и изпъна рамене. Не беше трудно да се постави на мястото на Емсаф след дългите дни и нощи на скиталчество из пустинята.

— Стигнал е чак до Ипу — рече, свеждайки поглед към Сабестет. — От дома си в Хевену. Сигурно е заподозрял, че го преследват.

Сабестет кимна. Имаше навик да си затваря очите и при всяко кимване изглеждаше дълбоко замислен.

— И ние с учителя стигнахме до същия извод. Той те моли да проучиш каква съдба е застигнала нашия другар и сподвижник Емсаф. Ще те чака в Джерти да му съобщиш какво си открил.

„С нетърпение ще очаквам срещата“ — помисли си горчиво Сабу.

— Учителят смята, че старият враг стои зад това, предполагам — каза той.