Стивен Браст - Джегала

„Какво?!“

„Не съм обяснил вашата част във всичко това“.

„Нямам търпение“.

„Ще ти хареса ужасно“.

„Лъжеш ли?“

„Предпочитам да го нарека ирония“.

„Добре, да чуем“.

„Второ, ще проследите Орбан, след като драсне“.

„Мм, кое е първото?“

„Ще наблюдавате как ще стане, за да мога да му се порадвам“. „Шефе, ще се получи ли?“

„Ще разбереш, когато разбера и аз“.

„А ако не стане?“

„Тогава се връщам и пробвам нещо друго“.

„Шефе…“

„Хайде да не се тревожим с разни «ами ако» точно сега, става ли? Време е Роуца да свърши своята част, за да може да се върне тук, докато ти вършиш своята, или поне скоро след това. Тя ще се оправи ли?“

Той не ми отговори, но тя излетя през прозореца, все едно знаеше какво й предстои да направи. След три минути Лойош ми съобщи, че Орбан е намерен, точно в „Острата шапка“ или „При Инчай“, ако предпочитате, точно където го срещнах за първи път. Стига някой да не забележеше малката й главичка, надничаща от ъгъла на прозореца, нямаше да го изгубим. А той, доколкото тя можеше да прецени, не изглеждал разтревожен или притеснен и не му личало, че има представа какво предстои.

Добре.

„Добре, шефе. Кога да тръгна?“

„Сега. Нещата би трябвало да започнат всеки момент. Щом прихванеш Орбан, Роуца може да се върне тук, както се разбрахме. И ако всичко тръгне идеално, можеш дори да се върнеш, преди да са дошли да ме вземат“.

„Кога за последен път всичко е тръгвало идеално?“

„Тръгвай“.

Излетя.

Прехвърлих нещата в главата си, за да видя дали не съм пропуснал нещо, дали има големи дупки в плана ми или малки неща, които може да се окажат рискови. Не можах да намеря нищо, а и да бях, сигурно нищо нямаше да мога да направя по въпроса.

Засега всичко действаше.

Щяхме да видим. Много скоро.

„Добре, шефе. Стигнах“.

„Знаеш какво да правиш“.

„Да, шефе. Готов съм, когато и ти“.

„Тръгвай“.

Отпуснах се, затворих очи и разтворих ума си за него.

Скоро се появиха образи.

Оставям се на вятъра да ме понесе нагоре до върха и там има място за кацане — твърде тясно, за да могат да стъпят ходилата ми, но достатъчно широко, за да се вкопча. Боли, но оставам там, наблюдавам и чакам. Храна на четири крака минава под мен, както и хора, млади и стари, а аз чакам…

Тук ще се случи, ако се случи. Тук, точно тук. Ще се случи или не; искам да се случи.

… става бързо. Литвам и бавно правя кръг, за да може той/ аз да видя по-добре. Биещи се хора…

Войници

… твърде много, за да мога да ги преброя…

Трийсет или трийсет и пет.

… щурат се…

Някой покрива тила. Капитанът изглежда хладнокръвен и печен; разбира си от работата.

… разбита врата, летят разни неща, парчета дърво навсякъде, хубаво! Няколко души се събират да гледат…

Нахълтват чисто и ефикасно; няма място за грешки. Добре.

… никаква врата, ще видя дали мога да влетя и да погледам веселбата…

„Внимавай!“

… да, добре, хубави моменти! Никаква кръв обаче, само…

Да, накарай ги да налягат на пода. Аз по-скоро щях да ги убия всичките, но просто съм в милозливо настроение.

… много викане и ревове…

Закани за възмездие, но им желая успех в това. Освен ако вещерите не се намесят, а те скоро ще си имат свои проблеми.

… и ето го него, с вързани отзад ръце, охх, зъбите се впиват дълбоко, дълбоко в…

„Не!“

… не протестира, иска да дере и хапе, и беснее, познаваш това чувство, аз също…

Да, копелето е побесняло. Горкият кучи син. Точно така, скърцай със зъби и настоявай да се видиш с графа. Да се видиш с графа ли? Искаш да се видиш с графа? Аз съм Владимир, графът на Шурке по милостта на нейно императорско величество Зерайка Четвърта. Можеш да се видиш с мен, жалък син на трижди сифилистична улична курва. Ще видим как ще ти се отрази това.

… най-после си разменят думи с един, груби думи, почти се плюят…

Капитанът си върши работата — е, добре, моята работа — не обръща внимание на оплакванията и дава заповед Чайор да бъде отведен в имението…

… върви между двама други…

Изглежда нелепо, докато се опитва да опази достойнството си

… през вратата…

Към имението — и към следващото действие на тази пиеска. Ако изобщо стигне дотам.

… Има отворен прозорец, тъй че навън и в кръг, задържам се близо до зданието и далече над нивото на очите, защото те почти изобщо не поглеждат нагоре. Ето ги, вървят към някаква голяма дрънчаща машинария с четири коня пред нея…