Стивен Браст - Йорич

Името на листчето беше Перисил. Никога не бях чувал за него, но пък единствените йорич, за които бях чувал, бяха готовите да приемат джерег за свои клиенти — относително малко на брой.

Тръгнах, показах името тук-там и ме упътиха към един от сутерените, а оттам до тесен проход, който приличаше на по-късно хрумване към постройката. Беше по-жалко и таванът бе по-нисък, и осветлението не толкова добро. Тук, за разлика от другите места в Дома, имаше имена на вратите. Зачудих се дали по някакъв начин да слагаш името си на вратата означава, че си по-маловажен. Във всеки случай това ми помогна да намеря нужната врата.

Почуках и изчаках. След малко почуках отново. Пак не чух нищо, но вратата леко се открехна и две странно виолетови очи надникнаха отвътре към мен, после към Лойош и Роуца, и отново към мен.

— Да? — рече той, или по-скоро изписука. Гласът му беше висок и тънък. Не можех да си го представя как излага теза пред съда. В смисъл, искате ли съдията да се смее на адвоката ви? Е, не знам, може и да помага.

— Може ли да вляза?

Той отвори вратата още малко. Беше съвсем малко по-висок от Алийра, която бе съвсем малко по-висока от мен. Беше широк в раменете и като за драгар можеше да мине за набит. Облеклото му бе небрежно дотам, че връзките на жакета му бяха хлабаво вързани и ръкавиците висяха неравно на колана му. Като за йорич това е небрежно, нали? Каза:

— Вие сте източняк. От свое име ли идвате, или за някой от сънародниците ви? Никога не съм имал работа със Сепаративните закони, макар че съм ги преглеждал, разбира се.

Кабинетът зад него бе малък и квадратен, зает предимно от дървено бюро, което изглеждаше старо и дълго използвано, с вдлъбнатини и драскотини тук-там, и едва оставяше място за два стола, които бяха грозни и метални. На стената, там, където някога би трябвало да са висели картини или нещо такова, имаше бели петна. Някакъв официален документ в рамка висеше натрапчиво над и зад стола му.

Отвърнах:

— Бяхте ми препоръчан от лейди Ардвена. Аз съм Влад Талтош. Тук съм заради Алийра е’Кийрон.

— Заповядайте, влезте. — Отстъпи встрани, за да ме пропусне. Погледна отново Лойош и Роуца. — Интересни любимци си имате.

„Поздрави го от мое име, шефе. Обичам тъпите комплименти“.

Пренебрегнах го и пристъпих вътре.

— Нов ли ви е кабинетът?

— Да. Съвсем наскоро ми се разреши да се преместя в Дома от външен кабинет. — Спря, преди да се настани в стола си. — Как разбрахте?

Седна зад бюрото си. Аз се разположих в един от столовете. Беше грозен, но затова пък неудобен.

— Алийра — натъртих.

— Лейди Ардвена, за Алийра е’Кийрон — повтори той. — Интересно съотношение. Но пък, струва ми се, че съм чувал за вас.

Издадох някакъв звук, който можеше да означава всичко, и го оставих да говори. Всички адвокати, с които съм се срещал, неизменно са готови да ти говорят от домоднев до Северен пристан. Най-добрите обичат и да слушат също така.

Перисил кимна, сякаш отвръщаше на някакъв вътрешен глас.

— Имате ли документация?