Стивен Браст - Йорич

— Ти знаеш най-добре.

Искаше ми се да си запиша часа и датата, на която е казал това.

— Вече знаят, че съм в града, защото свалих амулета, за да стигна тук. Тъй че знаят, че съм в Двореца. — Свих рамене. — Да скърцат със зъби. Знам как да се измъкна, когато се наложи.

„Шефе, лъжеш като исола“.

„Това е най-хубавото нещо, което си ми казвал някога“.

— Добре — рече Мороулан. — Не познавам крилото на йорич. Къде да те оставя?

— Навсякъде в Двореца, където го позволяват, стига да не е крилото на дракон или на джерег.

— Добре. Готов ли си?

Свалих амулета, прибрах го в кесийката, затворих кесийката и му кимнах.

Той махна с ръце и мина време, през което не бях никъде, а след това бях другаде. Извадих отново амулета, сложих го на врата си и се огледах. Имперското крило. Съвсем добре.

Отне ми цял час, докато се измъкна от Двореца, най-вече защото исках да го напусна през крилото на йорич, за да мога да прекося до Дома на йорич колкото се може по-бързо. Да, съществува едно непрекъснато напрежение, когато знаеш, че те преследват, но дори и с това може да свикне човек. Взимаш разумни предпазни мерки, сваляш риска до минимум и не се оставяш да те спинат.

Поне така е на теория.

Домът на йорич (за разлика от крилото на йорич на Двореца — просто за да не се объркате, не бих искал да се объркате) се отличава с висока врата с посребрена арка, над която се издига символът на дома Йорич. Този, за разлика от другия в крилото на Двореца, гледа напред. Вратата бе отворена. Двамата стражи, в цветовете на йорич, ми хвърлиха поглед, но ме пуснаха да мина, без да кажат нищо.

Възрастна драгарка в скромна рокля в кафяво и бяло пристъпи към мен, каза името си (не го помня) и попита с какво би могла да ми помогне. Казах й, че имам нужда от адвокат, и тя, с много тих глас, въпреки че нямаше никой друг наоколо, рече, че ако бъда така добър да й обясня най-общо естеството на проблема, сигурно би могла да препоръча някого.

— Благодаря ви. Не е необходимо. Бихте ли били така добра да ми кажете дали лейди Ардвена е на разположение?

Лицето й се затвори като кепенци в къща на Изтока и тя отвърна:

— Разбира се. Моля, елате с мен и ще ви заведа до чакалнята.

Последвах я и ме заведе, без да разменим повече приказки.

Предполагам, че знаеше що за клиенти поема лейди Ардвена, и не го одобряваше. Напаст за дома Йорич, не се и съмнявам.

Стаята беше малка и празна. Беше удобна обаче, с два изящни маслени светилника. Докато чакахме, размених реплики за украсата с Лойош, който нямаше мнение по въпроса.

След около пет минути влезе самата тя, спря се на вратата, погледна ме, после пристъпи вътре и я затвори. Станах и й се поклоних.

— Лейди Ардвена. Толкова време мина.

— Нищо не мога да направя за вас. — Гласът й бе доста напрегнат. Не можех да я виня, но и не бях обладан от съчувствие.

— Искам само да ви попитам няколко неща.

— Не би трябвало да правя дори това.

Нямаше да се изрази точно така, ако не смяташе да го прави. Нямаше дори да се види с мен. Казах й:

— Дори не е за мен. Моите проблеми не са законови.

— Не са. За кого е?

— За Алийра е’Кийрон.

Очите й леко се разшириха.

— Вие я познавате?

Хе. А аз си мислех, че всички го знаят.

— Да. Тя има нужда от адвокат. Моля да ми препоръчате някой.

— Чух, че е отказала съвети.

— Да, това затруднява вещата.

Тя кимна и помълча малко.

— Чух за проблема, разбира се. Част трийсета, параграфи едно, две и пет, нали?

— Само едно и две.

— Движат го бързо значи.

— Което означава?

— Означава, че не харесват доказателствената си база, иначе трябва да я съдят по политически причини, а случаят, изглежда, не е такъв.

— Добре е да се знае това.

Тя прехапа замислено устна и седна. Аз също седнах и зачаках.

— Ще ви трябва някой, който може да се оправи със своеволен клиент, и някой, който е работил доста с Фолио деветдесет и първо. Имперските едикти се различават както от Кодифицираните традиции, така и от Постановленията. Приличат малко на Декретите, но с цялата сила на Империума зад тях, което ги прави ниша донякъде.

Като добавим и това, че Империята го движи толкова бързо… Добре. — Извади молив и малко квадратно листче. — Вижте се с него. Ако не иска да го направи, би могъл да ви препоръча някого.

— Благодаря.

Тя стана, кимна ми и излезе с плавна походка. При толкова много пари, които й бях давал през годините, мисля, че ми дължеше поне това. Тя сигурно не бе съгласна, но се боеше, че мога да направя живота й труден, ако не ми помогне. И го можех.