Стивен Браст - Йорич

— Не.

— Регистриран ли сте като приятел?

— Да, но не е потвърдено.

— Хм. Не иска да вижда приятелите си и не желае адвокат.

— Е, знаете ги драконите.

— Не много и не добре. Никога не съм имал клиент от тях.

— Господарите на дракони смятат, че има два начина да се реши, който и да е проблем и първият е да убият някого.

Той кимна и попита:

— А вторият?

— На повечето изобщо не им се налага да стигат до втория.

Той скръсти ръце и се отпусна назад.

— Трудна ситуация. Разполагате ли с пари?

— Да.

Назова едно число, което представляваше значителен процент от сумата, която взимах обикновено, за да убия някого. Помолих го за писалката, мастилото и попивателната, написах бележка до банката ми и му я подадох. Той я огледа внимателно, духна я, остави я настрана и кимна.

— Къде може да ви потърся?

— В Черен замък.

— Знам го. — Сплете пръсти и позяпа за миг в празното. — Прав ли съм, че не знаете защо отказва адвокат или да се види с когото и да било?

Отвърнах:

— Мога да предполагам, доколкото познавам Алийра.

— Разгневена е, оскърбена и изпълнена с повече гордост, отколкото баща й, преди да унищожи света?

— О, значи я познавате?

— Чувал съм за нея, разбира се.

— Дракони.

— Наистина.

— Може ли да обясните законите, които се прилагат в случая?

— Няма много за обясняване. Древната магия е забранена с имперски едикт.

— Мда. Какво означава това?

— Че не е кодифицирана традиция. Кодифицираните традиции са по-забавни.

— Забавни ли?

— За един адвокат. При нещо традиционно винаги можем да намерим интересен начин да реинтерпретираме традицията или да намерим исторически контекст за създаването й, който се е променил, или да оспорим как е кодифицирана. Този род неща винаги са забавни. Аз лично работя главно с едикти.

— О. Защо?

— Не знам. Така ми тръгна отначало, предполагам. Но ме устройва. Ако бях дракон, щях да кажа, че те са по-голямо предизвикателство. Всъщност предполагам, че повече ми допада не толкова тълкуването на закона, колкото установяването и оспорването на фактите. Повечето в закона включва детайлна работа и тънкости по интерпретацията. Едиктите са да или не, извършено или неизвършено.

„В този случай: извършено“, помислих си.

— Какво точно означава, че това е едикт?

— Означава, че е било изрично заявено от император в някой момент. Като статут, само че със силата на Империята зад него.

— Какво означава за нас? В практически смисъл.

— Означава, че няма как да се атакува самият закон. Единствените въпроси са: извършила ли е тя това и ако да, колко сурово би трябвало да е наказанието.

— Не може да се стигне доникъде с интерпретацията?

— Как, след като императрицата може просто да се консултира с Глобуса и да попита?

— О. Ясно. Смърт ли е максималното наказание?

— Да.

„Трябва да признаеш, шефе, че би било адски забавно, ако Алийра свърши на Звездите преди тебе“.

„Да, просто бих се пръснал от смях, Лойош“.

— Кое е минималното?

— Минималното ли? Предполагам, че минималното би било императрицата да каже: „Не прави повече така“.

— Разбирам. И какво може да се очаква според вас?

— Нищо не може да се каже. Императрицата познава Алийра, нали?

— Да.

Той поклати глава.

— Ако са приятелки, за императрицата ще е по-трудно да бъде снизходителна.

Кимнах. Политика. Той продължи:

— Ще е трудно, ако не мога да получа съдействието й, знаете.

— Знам. Мисля, че мога да ви осигуря съдействието й, стига да успея да вляза и да се видя с нея.

Той забърса назад черната си коса.

— Сигурно бих могъл да уредя това.

— Слушам ви.

— Нищо не казвам още. Нека да помисля малко.

Биваше ме в това. Можеше да мисли колкото иска. Гласът му не изглеждаше толкова нелепо, след като си го послушал известно време.

След малко той каза сякаш на себе си:

— Да, това би трябвало да свърши работа.

— Мм?

— Една възможност е да внесем тъжба, от ваше име, че е некомпетентна да ръководи сама делата си.

Изсмях се.

— О, това определено ще й хареса.

— Несъмнено.

„Аз ще свидетелствам, шефе. Твърдя го от години…“

„Млъкни“.

— Мислите ли, че ще се вържат?

Той се намръщи.

— Да се вържат?

— Искам да кажа, дали ще можете да убедите Империята, че е некомпетентна?

— О, не, разбира се. Не това е идеята. Идеята е да я убедим да приеме адвокат. Ако не го иска в спора с Империята, може да го приеме, за да докаже, че не е луда. Ако не, това би могло да я убеди да пожелае да се види с вас и да ви даде шанс да я убедите да приеме адвокатска помощ.