Стивен Браст - Йорич

Тя като че ли се поуспокои и кимна.

— И да й помогна, ако мога — добавих. — Вярвам, че нямате възражения?

— Зависи — отвърна тя предпазливо — от това какво точно имаш предвид под „помощ“.

— Имах предвид да й наема адвокат, като начало.

Тя кимна.

— Не бих имала възражения за това, разбира се.

— Може би ваше величество ще благоволи да ми каже нещо?

— Може би.

— Възможно е да си въобразявам, но делото срещу Алийра, ъъ, като че ли се ускорява. Ако това е вярно…

— Не е — прекъсна ме тя. Беше напрегната. Беше ядосана. Лъжеше. Все пак не е малка работа да накараш една императрица да те излъже, нали?

Кимнах.

— Както каже ваше величество.

Гледаше сърдито, а аз се вторачих в една точка на стената над и зад дясното й ухо. Глобусът бе добил някакъв оранжево-червеникав оттенък. Зачаках. Това е една от онези ситуации, в които не е нужно да обяснявам защо непрекъснато си държа устата затворена.

Накрая тя махна към един от столовете.

— Седни.

— Благодаря, ваше ве…

— О, я млъкни.

Седнах. Столът беше удобен. Аз не се чувствах удобно.

Тя издиша бавно и дълго.

— Е, добре. Това вече му се вика ситуация.

Едно от нещата, които се бях надявал да намеря начин да й кажа, беше: „Виж, знаеш от години, че Алийра и Мороулан бъркат в Древната магия. Защо изведнъж се оказа толкова голям проблем?“ Вече бях убеден, че няма да получа възможност да я попитам това. Глобусът кръжеше около главата й, цветът му постепенно погасна до бледозелен оттенък. Сигурно е притеснително да не можеш да скриеш чувствата си.

— Глобусът предназначен ли е да показва височайшето настроение, или това е страничен продукт на нещо друго?

Престори се, че не е чула въпроса ми.

— Кого си наел за адвокат?

— Някой си Перисил.

— Не го познавам. Ще успее ли да те вкара да я видиш?

— Надявам се.

— Уведоми я, че ако признае, съдът ще прояви милост.

Понечих да отговоря, но бързо го промених във вид, който, надявах се, бе по-подходящ за пред височайшата особа.

— Ваше величество благоволява да се пошегува?

Тя въздъхна.

— Не, но те разбирам.

Опитвах се да си представя как Алийра е’Кийрон се моли за милост от когото и да било, по каквато и да е причина, и умът ми просто не можеше да го приеме.

Тя каза:

— Трябваше да го спомена преди, но се радвам, че не си… в смисъл, радвам се, че все още си жив.

— Аз също. В смисъл, благодаря, ваше величество.

— С кого си се видял, откакто се върна в града?

— С Мороулан, с никой друг.

— Той, ъъ, каза ли нещо?

— Имате предвид дали е направил нелоялни изказвания за своя владетел? Не.

— Бих могла да поставя Глобуса над теб и да те накарам да повториш това.

— Сигурно е хубаво, че можете да го направите, когато си поискате, ваше величество.

— Не е толкова хубаво, колкото си мислиш.

Покашлях се.

— С цялото ми дължимо почитание, ваше ве…

— О, зарежи почитанието. Какво има?

— Някой в моето положение едва ли би могъл да прелива от съчувствие към някой във вашето.

— Не молех за съчувствие — каза нейно величество.

— Знам.

— И знаеш по чия вина е затрудненото ти положение.

— Да. Мога ли да кажа същото за вашето?

— Не и без да приложиш метафизика, за което нямам търпение точно сега.

Усмихнах се възпитано.

— Мога да си представя ваше величество в библиотеката на Черен замък, как разпалено спори за метафизика с Мороулан.

— Аз също — отвърна тя с къса усмивка.

Беше ту сякаш съм поканен да си побъбря със Зерайка, ту сякаш говоря с императрицата. Трудно ми беше да се оправя. Казах:

— Сигурно е трудно в положението ви.

— Казах, че не моля за съчувствие.

— Извинявам се.

Тя въздъхна.

— Трудно е, да. Между това да затворя приятелка и да наруша… — Спря и поклати глава. — Добре, знаех в какво се въвличам, когато взех Глобуса.

И двамата премълчахме, че в момента, когато бе поела Глобуса, не бе имало, съвсем буквално, никой друг, който да го направи.

— Знаете, че винаги съм готов да служа на ваше величество.

— Нима?

— Да.

— Доколкото това не означава нелоялност към приятелите ти, както обикновено? — Прозвуча леко укоризнено.

— Да — отвърнах, без да издам, че тонът й малко ме ужили.

— Боя се, че това е случай, в който ще трябва да избереш на кого да помогнеш.

— Между приятелите ми и Империята? Съжалявам, но това едва ли е избор. Можете ли да ми дадете достатъчно ясна представа какво става, за да мога поне да разбера защо трябва да е така?