Стивен Браст: Йорич

— Хубаво е, че те виждам отново, Влад. — Наля си нещо моравочервено от стъклена гарафа. Аз си бях донесъл виното. — Е, как я караш?

— Все така. Още бягам, още се крия.

— Неприятно.

— Свиква се.

— Интересни случки за разказване?

— Не. Кажи ми за Алийра.

Това съм аз: по същество, без увъртания.

— Добре. — Заби намръщен поглед във виното си. — Не знам точно. Беше се увлякла в някакви експерименти и гвардията Феникс се появи и поиска да я види. Заведох ги до…

— Почакай. Станало е тук?

— Да, точно тук.

— Арестували са я тук?

— Знаеш, че тя живее тук.

— Мм, добре. Продължавай.

— Горе-долу само това знам. Влязоха, взеха я и я отведоха.

— И ти си им позволил?

— Да вдигна въстание срещу Империята ли очакваше? Помислих малко, после казах:

— Да.

— Реших да не го правя.

Засега оставих този въпрос настрана.

— Какво си научил оттогава? — попитах.

— Много малко. Не можах да разбера нищо. Не ми позволиха да я видя.

— Трябваше да идеш в крилото на йорич и да се заявиш като неин приятел, тогава може да получиш някаква информация и ако тя го одобри, можеш да получиш още и да ти разрешат да я видиш.

— Добре, ще го направя.

— Някаква идея защо е отказала адвокат?

— Никаква.

— Адски помагаш, няма що.

Той се подсмихна.

— Радвам се да те видя, Влад.

— Може ли да попитам какво все пак си направил?

— Говорих с Ноуратар и Сетра.

— О. — Да, Драконовата наследничка и Магьосницата на Дзур планина щяха да са подходящите лица за начало. — Мм, те снабдяват ли те с информация?

— Точно колкото би очаквал.

— Значи не.

— Позна.

— Арестували са я преди колко? Преди около две недели?

— Малко повече.

Кимнах и казах:

— Добре. Трябва да й намерим адвокат.

— Откъде знаеш толкова много за тези неща, Влад?

Изгледах го мълчаливо.

— Но тя нали отказва адвокат? — каза Мороулан.

— Може би има начин да привлечем някого и да се опита да я вразуми.

— Как?

— Нямам представа. Но адвокатите са умни копелета.

— Парите не са проблем — каза той.

— Не са — съгласих се.

— Гладен ли си?

Осъзнах, че съм огладнял, и го признах.

— Да идем до килера и да видим какво можем да си намерим. Намерихме си някакви наденици в стила на някое източно кралство: мазни, люти и с вкус на розмарин. Вървяха с хрупкави дълги хлебчета и чудесно леко пикантно сирене. Имаше и делва червено, което май беше твърде младо, но все пак имаше плътност донякъде. Ядохме прави в кухничката на Мороулан и си подавахме делвата.

— Влад, знаеш ли какво става, ако я осъдят?

— Доколкото разбирам, макар че не съм съвсем сигурен, или ще я екзекутират, или императрицата трябва да смекчи присъдата, което ще породи суматоха сред домовете.

Мороулан кимна.

Изтупахме трохите по себе си и се върнахме в библиотеката.

— Какво ще направиш? — попита той.

— Не знам. Но вероятно ще включва нечие убийство.

Той се изкиска.

— Обикновено го включва.

— Сетра дали ще знае вече нещо?

— Само ако е видяла Алийра. В което се съмнявам.

— Може би трябва да ида да се видя с нея.

— Може би.

— Или направо да ида и да намеря адвоката.

Той кимна и хвърли поглед към колана ми.

— Как е лейди Тилдра?

Устоях на импулса да докосна камата.

— Не знам как точно да отговоря на това.

— Имаше ли някакъв… контакт?

Помислих.

— Не в прекия смисъл. Усещания понякога, може би.

Замълча.

— Знам, че връзката ви е от стотици години — казах. — Съжалявам, че…

— И аз.

— Тя беше нещо повече от сенешал за теб, нали?

Челюстите му леко се стегнаха.

— Не разбирам точно какво имаш предвид.

— Извинявай. Не е моя…

— Веднъж стоя на стража над тялото ми близо цяла неделя, за да ме опази жив, докато умът и душата ми странстваха до Пропадите при Портата на смъртта и водеха битка по Пътеките на мъртвите. Да ме опази жив не беше нито лесно, нито приятно, предвид обстоятелствата.

— Хм. Тук май има интересна история.

Той сви рамене.

— Питай императрицата. Вече казах твърде много.

— Няма да настоявам тогава.

— Какво ще правиш след това?

— Мисля, че ще е добре да се опитам да намеря адвокат на Алийра. Освен ако ти не искаш да го направиш.

— Стига да ми кажеш как.

— Знам какво да търся, повече или по-малко. По-лесно е просто да го направя аз.

— Освен ако междувременно не те убият — изтъкна той.

— Мда, това би позабавило нещата. Но ако стоя в Имперския дворец, би трябвало да съм в безопасност. А ако стоя близо до него, ще съм почти в безопасност.