Стивен Браст: Йорич

4. Доколкото е имало налице виновност, какви стъпки биха могли да се предприемат в бъдеще, за да се предотврати повторението на подобни неприятни и достойни за съжаление събития…

Чувствах се уверен, че районът непосредствено около кея е безопасен, защото бях пратил Лойош и Роуца да огледат за някой подозрителен, а Лойош го бива за такава работа. Дошъл бях на лодка, пълна с брашно от Пустата и риба от реката. Въпреки че, доколкото разбирах, главната печалба от транспорта щеше да дойде от солта, която щяха да закарат обратно. До кейовете имаше малък пазарен район, където хлебарите щяха да наддават за чувалите брашно, между които бях спал последните две нощи.

Изтупах облак кафяво брашно от кафявите си кожени дрехи, нагласих наметалото, тръгнах покрай пазара и заизкачвах безкрайните сякаш тухлени стъпала до уличното ниво. Беше сутрин и улиците тъкмо ставаха оживени. Лойош и Роуца летяха над мен на високи кръгове и наблюдаваха зорко.

Адриланка.

Моят град.

Речни и океански миризми — напълно различни — се бореха за внимание, наред с мириса на брашно и всевъзможни боклуци. Улични търговци вдигаха сергии, текла тичаха по дребни задачи, тук-там вече почваха да подрънкват монети. Това бе моят дом, все едно дали ми харесваше, или не. Всъщност не ми харесваше, поне в този момент. Но все пак бе моят дом.

И ето че отново усетих Имперския глобус, вече толкова близо, че въздействието му проби през камъка Феникс, който носех на врата си. Присъствието му в ума ми бе като тиха свирня на овчарска гайда на отсрещния хълм.

Оттук бяха само две мили до най-североизточния вход на Имперския дворец. Не смятах, че джерег ще са толкова глупави да ми посегнат, след като стъпя вътре. Дори крилото на джерег щеше да е безопасно — мисълта да ида там просто за да ги подразня бе изкусителна, но много за кратко.

„Като за глупав ход, шефе, този беше добър. В смисъл, сравнително“.

„Радвам се да го чуя“.

„Знаех, че ще те успокои“.

Обикновено, ако си професионалист и ти предстои да убиваш някого, ти отнема известно време да нагласиш нещата — трябва да си сигурен къде ще намериш обекта, как ще го свалиш, да обмислиш всички пътища за бягство и тъй нататък. С това неочаквано пристигане в града смятах, че шансовете ми да стигна безопасно до Двореца са доста добри. Ако някой все пак опиташе нещо, щеше да е тромав опит в последния момент и би трябвало да мога да го отклоня.

Така поне разсъждавах. И, прав или не, наистина успях. Тръгнах по улица Исола към тъй нареченото Имперско крило, въпреки че всъщност не е крило, а центърът на Двореца, към който са прикрепени всички други крила. Щом се озовах вътре, се наложи няколко пъти да питам за посоките, но най-сетне успях да обиколя почти цялото Имперско крило. Всъщност бях влязъл доста близо до крилото на йорич, но между мен и него беше крилото на джерег, а минаването през него не изглеждаше особено умен ход, тъй че избрах по дългия път.

Главният вход към крилото на йорич от Имперското крило са две близначни арки без врата. Над едната арка има изображение на празна ръка, с отворена длан като на портиер, очакващ бакшиш. На другата има ръка, държаща брадва, като портиер, побеснял от това, че не е получил бакшиш. Същите тези изображения са на противоположните страни на арката в обратния ред, тъй че не можеш избяга от брадвата. Това би трябвало, несъмнено, да е някакво вдъхващо респект изявление, ако знаех какво символизират образите. Високо над двете арки има изображение на йорич, чиято зъбата муцуна е извита назад, все едно гледа над наведеното си рамо. Като имаме предвид с какво е прочуто гадното същество, това е поредният неясен за мен символизъм. Можех и да го разбера, ако ме интересуваше.

Йорич обичат да правят всичко по-голямо, отколкото трябва да е, предполагам, за да те накарат да се чувстваш по-малък, отколкото искаш да си. Дълго вървях през една голяма пуста зала, в която стъпките ми отекваха силно. Стените бяха тъмни, съвсем леко осветени от лампи със странна форма, висящи високо горе, и имаше пет-шест мраморни статуи — чист бял лъскав мрамор — високи по двайсет стъпки и изобразяващи фигури, които, предполагам, са били прочути в дома Йорич.

Лойош изобщо не изглеждаше впечатлен.

Наближих висок около две стъпки подиум. На подиума имаше бюро, а зад бюрото — широкоплещеста драгарка на средна възраст. Правата й коса лъщеше на светлината на факлите.

Ботушите ми продължиха да чаткат по твърдия под. Спряха чак когато стигнах до нея.