Стивен Браст: Йорич

Очите й бяха леко над нивото на моите. Тя погледна джерегите на раменете ми и присви устни. Поколеба се за миг, предполагам, се мъчеше да се сети за някоя клауза от закона, забраняваща присъствието им тук. Накрая се предаде и каза:

— Името.

Гласът и държането й — делово и леко отегчено — се връзваха с околната обстановка както лимонов сок върви със сметана. Звучеше повече като имперски чиновник, отговарящ за данъчните регистри, отколкото като магистрат в Дома на съдиите. Отвърнах:

— Искам информация по едно дело.

— Името — повтори тя.

— Алийра е’Кийрон, дом на Дракона.

— Вашето име — рече тя с тон на човек, полагащ много голямо усилие да остане търпелив въпреки провокацията.

Но човек не може да действа в джерег, без да познава донякъде основите на имперската правосъдна система. Само идиот нарушава закон, без да знае какво прави, какво рискува и най-добрия начин да намали риска.

— Не желая да ви го съобщя — заявих. — Искам публична информация по случая с Алийра е’Кийрон, чието име е въведено по Имперските обвинителни параграфи за углавно престъпление. — Направих пауза. — Разбира се, ако желаете, мога да се обърна към дома на Дракона и да обясня, че домът Йорич не желае да…

Спрях, защото тя вече гледаше ядосано и пишеше нещо. Продължаването на битката, след като си спечелил е излишно хабене на енергия. Връчи ми едно листче. Не си направих труда да го поглеждам, защото не знам символите, които домът Йорич използва вместо съвсем понятното писмо, с което боравим ние останалите.

— Стаята на Делфина, вижте писаря. Той ще отговори на въпросите ви. Лек ден.

Тръгнах по коридора. Дори не беше се обърнала към мен с „милорд“. Нито веднъж. Обиден й бях.

Бил съм в залите на йорич достатъчно често, за да повярвам, че бих могъл да се ориентирам сам, но не достатъчно често, за да мога наистина да го направя. Докато вървях, видях няколко йорич — писари, войници, един може би беше и магистрат — но някак си не ми се рискуваше да си спечеля високомерието им, като питам някой от тях за посоката. Все пак, след близо час лутане, успях да намеря правилното стълбище към правилния коридор до правилната стая. Мъжът зад бюрото вътре — много млад, нещо като чирак, несъмнено — ми хвърли поглед, щом влязох, усмихна се, намръщи се, после сякаш се обърка какво точно поведение се очаква от него.

Преди да е успял да реши, му подадох листчето. Той го погледна и рече:

— О, разбира се. — И изчезна през една врата в другия край на стаята.

Върна се, преди да съм имал време да реша дали да седна на стола срещу бюрото му. Носеше доста голям сноп листове. Всички документи имаха по две дупки отгоре, с бели конци, минаващи през тях.

— Седнете, милорд — покани ме той и се настаних. — Алийра е’Кийрон.

Кимнах.

— Арестувана на деветия ден от месеца на Ястреба тази година, обвинена в нарушение на Имперски едикт фолио деветдесет и първо, част тридесета, параграфи първи и втори. Намерение за внасяне на обвинителен акт съгласуван с нейно императорско величество на десетия ден от месеца на Ястреба тази година. Разпореждане за дело по углавно престъпление, внесено пред Съдийската колегия на…

— Извинете.

Приличаше на товарен кон, спрян точно пред вратата на конюшнята, но успя да отвърне:

— Да, милорд?

— Бихте ли ми казали какво фолио деветдесет и първо… тоест, какви са обвиненията? Имам предвид, на нормален език?

— Използване на Древна магия.

— Леле! — измърморих. — Браво на тебе, Алийра.

— Моля, милорд?

— Нищо, нищо. Говорех си сам. Кой я е обвинил?

— Нейно величество.

— Хе. Нещо за това как нейно величество е научила за престъплението?

— Не ми е позволено да го съобщавам, милорд.

— Добре. Продължете, моля.

Продължи, но повече нямаше нищо полезно, освен че, да, чакаше я съд за престъпление. Углавно престъпление.

— Има ли адвокат?

— Отказа, милорд.

Кимнах.

— Разбира се, че е отказала. Някои приятели на ответничката да са се представили за свидетели досега?

— Не ми е позволено да го съобщавам, милорд.

Въздъхнах.

— Е, можете да ме добавите. Шурке, граф.

— Дом?

— Имперски. — Извадих пръстена и му го показах. Беше силно впечатлен и т.н.

Записа нещо, удари няколко печата на някакъв документ и рече:

— Готово, милорд. Желаете ли да видите задържаната?

— Да.

— В случай че задържаната се съгласи, къде може да ви намерим?

— В Черен замък — отвърнах. Надявах се, че ще е достатъчно.