Стивен Браст - Йорич

Толкова повече се радвах, че си имам водач — така и нямаше да мога да се оправя сам. Стараех се да запомня извивките, завоите и стълбищата и когато стигнахме там (По този коридор, двукрилата врата с йорича под Имперския феникс ей там, и златните топки.), не мислех, че изобщо ще мога да го намеря отново.

Освободих теклата и влязох в кабинета, който се оказа адски голям, почти колкото тронната зала и много по-изискано обзаведен, без да броим златните топки. Приятен на вид джентълмен с вежди, които, изглежда, подстригваше, седеше зад голямо и много лъскаво бюро. Попита ме по каква работа, без да издава някакво притеснение, че се налага да се държи учтиво с мен. Казах:

— Моля за извинение, милорд, сбъркал съм мястото. — Поклоних се ниско и смирено, както се полага на източняк, и си излязох.

Пред кабинета нямаше никого, тъй че направих един хубав бавен оглед наоколо. Намирах се в края на дълъг широк коридор. Без никакви други входове. Вътре сигурно имаше куп малки вътрешни кабинети и също така сигурно продължаваха много зад онова, което бях успял да видя. В помещението, в което бях надникнал, нямаше и прозорци.

Това, че бях в края на коридора, беше лошо, защото нямаше къде да се скрия, но и добро, защото означаваше, че няма друг път навън — освен ако нямаше пряк изход. Трябваше да накарам Кийра да открадне плановете за Двореца, стига да имаше такива и стига да можех да намеря някой валиста, който да ми ги разтълкува. Широки коридори означава важни особи в Двореца, а може би и на други места също така. Няма да коментирам златните топки — вие решете.

Спорно беше дали мястото е добро за намирането на Десаниек. Важна личност като нея обикновено разполага с още един или два входа, но в повечето случаи едва ли ги използва. Това е защото обикновено искат да ги виждат, когато влизат и излизат, и да проверяват подчинените си. Невинаги, но все пак имаше добър шанс да дойде оттук.

В другия край на коридора — тоест при стълбището — имаше три врати и малък къс проход, свършващ пред една врата. Отидох и почуках на нея — от което ме заболя чак през гърдите и врата — и никой не отговори. Пробвах да я отворя и се оказа заключена. Нямах желание да ме хванат как отключвам с шперц в Имперския дворец, тъй че не го направих.

Мразя, когато няма добро място за криене. Особено когато стоя някъде, където очевидно не ми е мястото. Тук едно заклинание за невидимост щеше да е от полза, ако можех да хвърля такова, без да свалям защитите си, и ако докато го хвърлям не задействам всички аларми в Двореца.

Мда, както и да е.

Таванът не осигуряваше добро скривалище и за Лойош.

„Моля да възразя“.

„Висящата лампа? Мислиш ли, че можеш да я използваш?“

„Ще съм прикрит от едната посока и в сенки от другата“.

„Знаеш ли какво ще стане, ако те забележат? Джерег в Двореца? Някой ще запищи и ще се разтичат, ще вдигнат всички и…“

„Може би просто ще ме изшъткат навън през най-близкия прозорец“.

„Не бих заложил на това. И няма да можеш да я проследиш незабелязано. И когато напуснеш, ще стане проблематично“.

„Роуца ще го направи. Трябва само да ме уведоми, когато напусне, и в каква посока тръгва, и може да остане тук, докато я приберем“.

„Как…?“

„О, стига, шефе. Никой няма наоколо. Може просто да изхвърчи горе“.

„Сигурен ли си“.

„Аха“.

„Добре“.

Отидох под лампата, разтворих наметалото си и Роуца хвръкна и кацна горе. Огледах я. Можех да я видя, но само ако гледам точно натам. Почувствах се малко по-добре.

„Какво мисли Роуца за всичко това?“

„Мисли, че горе е горещо“.

Покрай мен минаха двама млади на вид йорич, явно запътили се да видят Десаниек или може би по друга работа, свързана с тънкостите на юриспруденцията. Поклоних се учтиво. Двамата ми хвърлиха по един незаинтересован поглед и продължиха. Единият май ми кимна леко.

Щом слязох по стълбището, нещата се усложниха. Имаше тесни проходи в три посоки и успях да различа още разклонения на два от тях. Също и стъпала, които продължаваха надолу. Проверих най-близките врати. Едната се оказа на тоалетна, от която се възползвах, защото ако се каните да следите някого часове наред, този проблем не ви трябва. Друга беше заключена, а една се оказа отворена и вътре беше празно — сигурно щеше да е нечий кабинет, щом възникнеше нуждата от правни съвети по съпоставителна аранжировка на градински лехи. Влязох, затръшнах вратата и пуснах Лойош изпод наметалото си. Беше голямо облекчение и за двама ни.