Стивен Браст - Йорич

„Аз пък се чудя дали щеше да каже нещо за лежането на леглото с ботуши“.

„Вероятно“.

Умът ми блуждаеше, което е добре, защото понякога се скита до мястото, където трябва да стигне, и открива точната жила. В този случай се заскита до висшия съветник Перисил. Интересен тип. Онова, което му казах, беше истина: никой от адвокатите, с които си бях имал работа, нямаше друг интерес, освен да се обогати. Това не бива да се приема като казано за дома Йорич изобщо: характерно е за тези, които работят за джерег. Не знам, може би джерег оказват влияние на някои хора, променят ги. Или може би хората с подобни наклонности, в който и да е дом, са по-податливи да работят за тях, по-податливи към взимане и даване на подкупи, към мушкане на хора в гърба, натопяване на някое нещастно копеле, както беше казал Перисил…

О.

Ами да. Това май щеше да свърши работа.

„Мислиш ли, шефе?“

„Защо не? Какво би станало?“

„Не знам. Ти прецени“.

„Вече го направих, Лойош. Разследването ще се прекрати, поне за известно време, и ще последва всевъзможен шум за задържане и потискане на текла и източняци, и благородниците ще обвинят Зерайка, че го е изтървала от контрол, и ще се залага дали ще успее отново да удържи нещата под контрол, или ще се наложи се огъне пред джерег, за да облекчи натиска“.

„Точно тази част не разбирам, шефе. Как съгласяването с джерег облекчава натиска върху Зерайка?“

„Ето това е един чудесен въпрос, мой прекрасни приятелю джерег. Мисля да ида да я попитам“.

„Сега?“

„Вероятно ще трябва да чакам часове, за да я видя. Можеш ли да измислиш някоя причина да не започна чакането?“

„Щом така или иначе ще чакаме, не мога“.

Тъкмо започваше да се стъмва. Не знаех какъв дневен режим поддържа нейно величество, но нямаше да навреди да питам, стига някой да не ми видеше сметката по пътя от хана до Двореца.

Лойош и Роуца наблюдаваха бдително, минах по обиколния път както преди и се добрах до Двореца без произшествия. Няма да ви отегчавам с повторение как се стига до Алея Цуни ме по гъза. Харнууд отново беше там. Също като Алийра, сякаш не беше мръдвал от мястото си.

— Граф Шурке — каза сухо.

Поклоних се.

— Почитаеми лорд Харнууд, би ли било възможно да разбера дали нейно величество би се съгласила да ме приеме?

Лицето му не издаде с нищо, че в молбата ми може да има нещо странно.

— Спешно ли е?

— Няколко часа или ден ще е без значение — отвърнах. — Но имам нова информация.

Не попита за това. Може би знаеше, но по-вероятно знаеше и че не е негова работа.

— Ще проверя. Моля, седнете.

Седнах и почаках някъде около половин час.

— Императрицата ще ви приеме.

Тръгнах да го последвам, спрях и казах:

— Когато отстъпвам заднешком от нейно величество в края на аудиенцията, колко крачки трябва да направя, преди да се обърна?

Той се усмихна. Мисля, че въпросът го зарадва.

— Ако сте тук като личен приятел на нейно величество, тогава пет. Ако сте като граф Шурке — седем. Ако е барон Талтош — десет.

— Благодаря ви.

Ако имах избор между това да се опитвам да разбера един исола и да разбера един йорич, мисля, че щях да избера да му дремна.

Харнууд ме преведе по друг маршрут, по-къс, и до по-уютна стая. Имах силното чувство, че е част от покоите й, което означаваше, че ми се оказва почит или че е раздразнена, или и двете. Очакваше ме. Харнууд се поклони дълбоко на нейно величество, не толкова дълбоко на мен. Аз се поклоних на нейно величество, тя ми кимна. Беше точно като танц.

Не ми предложи стол. Казах:

— Ваше величество, благодаря ви, че ме приехте. Не бях разбрал, че познавате Некромантката.

Тя се намръщи.

— Как го… — После заби поглед надолу в златните си принадлежности. — Виждал си се със Сетра наскоро.

— Дедуктивните способности на ваше величество са…

— Остави това. Каква е тази нова информация?

— Ще бъде направен опит да се спре разследването на събитията в Тирма.

Тя се намръщи.

— Какъв опит и как го научи?

— Моля приемете комплиментите ми, ваше величество. Тези въпроси са добри. Разпознавам добрите въпроси, защото аз самият мога да ги поставям.

Веждите й се събраха.

— Пазариш ли се с мен, Талтош?

— Не, ваше величество. Във всеки случай, ще отговоря на вашите. Надявам се, че благодарността на ваше величество ще…

— Разбрах. Ще помисля над това.

Да си императрица означава да можеш да прекъсваш всекиго и по всяко време. Лейди Тилдра нямаше да го одобри, но трябва да призная, че за първи път тази работа дори ми се стори привлекателна.