Стивен Браст - Йорич

— Може да направи това?!

— От време на време някой с достатъчно могъща фамилия и достатъчно пари успява да внесе определен случай на вниманието на Империята и някои закони биват променени.

— А аз си мислех, че джерег са корумпираните.

— Законът е отражение на обществото, справедливостта е отражение на идеализацията на това общество.

— Цитираш някого.

Той кимна.

— Юрстов, император йорич от Петия цикъл, който се опита да създаде истински справедлива законова система. Провали се, но свърши и нещо добро.

— А ти си избрал едиктите, защото не са толкова гадни?

Той се намръщи.

— Предполагам, че отчасти е това, макар да не съм го мислил в същите термини. Веднъж имах клиент, който беше ядосал някого и въпросният някой го нагласи да изглежда, все едно че е извършил престъпление. Спасих го. Това го чувствам като справедливост.

— А беше ли? В смисъл, какво беше направил, за да го ядоса?

Перисил сви рамене.

— Не знам. Както казах, по-дълбоките нива оставям на други. Но за мен това е справедливост. Да допуснем, че някой нещастен глупак текла открадне пиле от господаря си, защото е гладен. А някой могъщ орка скрои план да измами персонала си с половин заплата. Ако първият се отърве с два камшика, а вторият отиде на Звездата, е, това за мен е справедливост.

— Колко често се случва това?

— Не знам. Не се занимавам с подобни случаи. Те са свързани с традиционния закон, аз работя с едикти. По-често е обратното, предполагам. Има ли смисъл от всичко това, лорд Талтош?

— Просто съм любопитен. А ти си… странен.

— Никога ли не си виждал адвокат?

— Виждал съм, но само интересуващи се от пари.

— Аха. Ясно всъщност.

Станах.

— Извинявай, ще те оставя да работиш.

— А ти?

— Аз трябва да разсъждавам като джерег.

— Допускам, че ти е по-лесно, отколкото да разсъждаваш като адвокат.

— Съвсем малко по-лесно. О, още нещо. Десаниек. Къде мога да я намеря?

Очите му се присвиха.

— Защо?

— Не съм сигурен. Но нямам намерение да я убивам.

— Ако изобщо говориш с нея…

— Съмнявам се, че ще се стигне до това.

Той се поколеба за миг, после каза:

— Докато води разследването, ще работи в кабинета на Имперския съдия в Имперското крило.

— Как изглежда?

Отново се намръщи. Явно не му харесваше посоката, в която тръгна разговорът.

— Наистина — уверих го. — Нямам намерение да я убивам. Нито да я бия. Не знам какво ще направя, но е възможно накрая да й спася живота. Зависи как ще се разиграят нещата.

— Добре. Но не съм много добър в описването на хора.

— Кое е първото, което забелязваш в нея?

— Хм. Лицето?

— Нещо особено в начина, по който се облича или какво носи…

— Държи косата си прибрана нагоре и винаги носи игла в нея, с много малки диаманти.

— Благодаря. Би трябвало да е достатъчно. Не се притеснявай, нищо няма да й се случи.

Изнесох се от кабинета и се върнах на партерния етаж на Дома. Трябваше да помисля и трябваше да намеря къде да го направя. Отидох до крилото на йорич, зяпнах за миг скулптираното същество и се зачудих какво символизира, а накрая се оставих краката ми да ме понесат към затворите, докато умът ми се опитваше да намести нещата.

Когато стигнах пред големите врати, не бях стигнал доникъде с нещата. Пред тях стоеше същият пазач.

— Искате да видите Алийра?

— Да.

Трябваше само да подпиша и подпечатам един документ, потвърждаващ, че същото, което бях подпечатал преди, е в сила.

Пазачката ме пусна при Алийра с думите:

— Един час.

Алийра беше на същото място и в същата поза като преди. Имах чувството, че не е помръднала, откакто я бях оставил. На масата пред дивана имаше няколко бутилки от вино. Щом казвам „от“, ви е ясно, че бяха празни, нали?

— Е? — каза Алийра и ме изгледа кръвнишки.

— Вийра! — възкликнах. — Първо Сетра, сега и ти. Страхотно.

— А?

— Когато говорих със Сетра, и тя беше пияна.

— Че какво друго да правя, освен да пия?

— Да отговориш на въпросите ми.

— Задай ги.

— Първи въпрос: знаеш ли, че императрицата започва разследване на събитията в Тирма?

— Първи отговор: защо трябва да ме интересува?

— Защото нежеланието да се проведе такова разследване е довело до арестуването ти.

— Така казваш ти. И между другото, знам, да. Някаква йорич дойде тук и почна да ми задава въпроси по него.

— И ти беше в точно същата форма като сега, нали?

Тя сви рамене.

— Идеално. Можеш ли да си спомниш какво искаше да научи тази йорич?