Стивен Браст - Йорич

„Искаш ли да ми кажеш нещо за това, шефе?“

Просто за да съм непредсказуем, го запознах с това, което бях сглобил. След като приключих, той помълча малко. Може би от стъписване. После каза:

„Добре, сега какво?“

„Можеш ли да се сетиш за някаква причина Лявата ръка да е заповядала тази къща да се наблюдава, освен за това, което си мисля? Те натискат за имперско разследване, а Лявата ръка не иска това да се случи. Пропускам ли нещо?“

„Шефе, не знаеш нищо за тези хора. Натискат за разследване, така ли? А ако правят нещо съвсем друго?“

„Например какво?“

„Откъде да знам?“

„Наистина ли мислиш, че е нещо друго?“

„Не, мисля същото като теб. Но казва ли ти някой?“

„Тогава да тръгнем засега по тази диря и да видим къде ще ни отведе. Ако Империята разследва, сделката приключва и джерег, орка и Лявата ръка губят. Точно затова не искат разследване“.

„Но то вече се води и няма нищо общо с някакви си хора в някаква си малка къщичка. Къде ни води нас това?“

„Точно това се опитвам да разкрия“.

„Ами давай де“.

„Как според теб се спира имперско разследване?“

„Знаеш ли, шефе, това не ми го преподаде в тренировъчния ми курс“.

„Не можеш да притиснеш императрицата пряко, няма нищо, с което да я притиснеш“.

„Шефе не схващам тя защо изобщо го прави това?“

„За да може да се измъкне от джерег. Да изглежда добре пред благородниците и може би пред народа, не знам“.

„Добре, това го разбирам“.

„Другият ход е да се дискредитира разследването“.

„И как става това?“

„Например със слухове, че зад него стоят тези източняци? Или с някое изфабрикувано доказателство“.

„Вероятно“. Не беше убеден. Аз също, впрочем.

„Шефе, къде отиваме всъщност?“

Спрях. Докато разсъждавах в движение, краката ми ме бяха пренесли през Каменен мост и ме връщаха към стария ми район — най-лошото място, където можех да се озова. Шансовете джерег да ме засекат бяха твърде високи, за да се чувствам спокойно, където и да е из града. За стария ми квартал пък да не говорим.

„Ъъ, никъде. Връщаме се в Двореца“.

Смених посоката. Лойош се въздържа от коментар.

Стигнах до Двореца без произшествия, влязох през крилото на дракон просто за да им направя напук и защото бях в настроение да гледам кръвнишки. Намерих си нещо за ядене, след това отидох до Дома на йорич.

Почуках и Перисал за пореден път открехна вратата само колкото да надникне с едно око, след което ме пусна да вляза. Някой ден трябваше да го попитам защо го прави това.

Седнах и казах:

— Императрицата започва разследване на събитията в Тирма.

— Да — отвърна ми. — Май си спомням, че аз ти го казах това. Та какво?

— Смяташ ли, че е реално разследване?

— За разлика от какво?

— Не знам. Тичане насам-натам, свидетелстване при закрити врати, водещо до резултат, какъвто иска императрицата.

— Съмнявам се. Не и тази императрица. Трябва да разбера кой го ръководи. Това би могло да ни подскаже нещо. — Стана. — Мога да го направя веднага.

— Да почакам ли тук?

— Да, но се разположи удобно. Може да отнеме известно време.

Кимнах. Той се измъкна навън. Отпуснах се в стола и затворих очи. Предполагам, че съм заспал или поне задрямал. Имах някакъв смътно тревожен сън, който не мога да си спомня, и се събудих, когато Перисил се върна.

— Спеше ли? — Изглеждаше развеселен.

— Само оставих очите си да отпочинат. Какво научи?

— Ръководи се от съдия Десаниек. Лейди Десаниек.

Седна зад бюрото си и ме загледа с очакване.

— Съжалявам. Името ми е непознато.

— Тя е от Висшите съдии. Вярвам, че знаеш какво означава това?

— Повече или по-малко.

— Познавам я. Не е продажна. Малко е прибързана и фриволна в тълкуванията на традициите, но безупречна, що се отнася до преценка и отсъждане.

— Значи според теб разследването е коректно.

— Вероятно. Щеше да е странен избор, ако императрицата всъщност не иска да научи какво е станало и защо.

— Възможно ли е да има други видове натиск върху нея, в смисъл, по-косвен от пряката заповед да го фалшифицира?

Той се поколеба.

— Може би.

— В такъв случай как може да се спре?

— Да се спре ли? Защо ти е да го спираш?

— Не аз. Други.

— Кои?

— Да кажем, властови интереси. Как биха подходили, за да го спрат?

— Не мога да отговоря на това, ако не ми дадеш повече информация. Какви интереси? Защо ще искат да го спрат? Властови в какво отношение?

— Все хубави въпроси.

Замълчах, докато обмисля какво точно мога да му кажа. Беше отчайващо. Почти със сигурност можеше да ми каже полезни неща, ако не се налагаше да се притеснявам какво могат да го принудят да издаде.