Стивен Браст - Йорич

— Виждаш ли онзи тип там? — казах му.

Той погледна.

— Не.

— Виж пак. Ей там. Не, там, където ти соча. Точно зад ъгъла откъм вратата.

— Аха. Да. Какво прави той?

— Същото като мен. Въпросът е, за кого го прави?

— Да го попитам ли?

Вдишах дълбоко и издишах.

— Нямах предвид точно това.

— О. Имаш предвид нещо по-агресивно?

— Да.

Помълча, после каза:

— Носи защита.

— Значи ли това, че не можеш да се вмъкнеш?

Погледна ме все едно се опитваше да разбере дали не се шегувам. После отвърна:

— Не.

— Добре, но искам той да не разбере какво е станало.

Което ми спечели нов кисел поглед. Но пък и аз точно затова го казах.

Знам, знам. Не е хубаво да дразниш някой, който ти прави услуга. Вероятно не е и умно дори. Но ако познавахте Деймар, щяхте да разберете. А и това му даде повод да се изтъкне — нещо, заради което живее.

Не, това не е честно. За него не е изтъкване, а възхищение към онова, което върши… шанс да приложи умението си, да прави това, което му подобава. Мога да го разбера. Същото съм изпитвал и аз при подготовката да светна някого. Не самото убийство, а подготовката: онова усещане, че всичко действа както ти си го предвидил, как умът ти надвишава себе си, как…

— Хванах го — каза Деймар.

Кимнах и попитах:

— И какво научи?

— Че е отегчен, че е тъп, че не се случва нищо и че се радва, че не се налага той да докладва.

— Хм. Да започнем с последното. Не се налага той да докладва?

— Не, просто помага на някой си Уиднър.

— И не знае на кого докладва Уиднър?

— Не.

Посъветвах богинята ми да си достави едно по-особено чувствено удоволствие, въпреки че не го изразих с ясни думи.

— Защо не иска той да докладва?

— Не мога да кажа точно. Просто останах с впечатлението, че тази, на която трябва да се докладва, не му харесва.

— Тази.

— Да.

— Аха.

Оттеглих съветите си към богинята демон.

Хм, това във всяко отношение бе интересно.

— Благодаря ти, Деймар. Беше ми изключително полезен.

— За мен винаги е удоволствие, Влад.

Последва съсък на събиращ се въздух и Деймар изчезна и ме остави сам с мислите ми, каквито там бяха.

Тази.

Щом Уиднър докладваше на „тази“, значи беше Лявата ръка на Джерег.

Защо Лявата ръка на Джерег наблюдаваше какво става в тази къщичка?

Защото Лявата ръка беше замесена в онова, което джерег — Дясната ръка имам предвид — правеха заедно с орка. И защото натискът на Бринея и хората й Империята да разследва клането в Тирма можеше да обърка плановете.

Добре, чудесно. Защо?

Защото Империята, просто ако случайно играеше честно (както и да се отнесеше Коути към тази възможност), с разследването си щеше да попречи на плановете на джерег и орка и схемата им щеше да се провали.

Тогава какво щяха да направят те? Щяха да спрат разследването, стига да могат.

Как? Какво правиш, за да спреш едно имперско разследване? И какво общо трябваше да има това с някаква шантава група източници, които се събират в една малка къщичка в Южна Адриланка?

Лойош се върна от задачата си и кацна на рамото ми.

„Той приключи ли вече, шефе?“

„Да. И ние също. Сега имам да свърша малко работа“.

В: Заявете своето име и дом.

О: Алийра е’Кийрон, дом на Дракона.

В: Какво беше положението ви по време на инцидента в Тирма?

О: Доколкото мога да възстановя момента, седях…

В: Моля кажете ни официалното си положение по отношение на Империята.

О: Затворник.

В: Моля кажете ни официалното си положение по отношение на Империята по време на инцидента в Тирма.

О: Главнокомандващ, макар и, по отношение на Империята, във въпросния момент под известно напрежение.

В: Действаха ли имперските войски в Тирма по ваши заповеди?

О: Аз бях Главнокомандващият.

В: Приемам това за положителен отговор и го вземам под…

О: Можете да го вземете и да си го… Да, действаха по мои заповеди.

В: Какви заповеди дадохте във връзка с въстанието в херцогство Карвър?

О: Да го потушат.

В: Бяхте ли изрична относно начините за потушаването му?

О: Мислех, че може би едно хубаво букетче петунии около бутилка „Ейлор“ ще свърши работа.

В: Съдът напомня на свидетелката, че разполага с копия от нейните заповеди.

О: Свидетелката се чуди защо в такъв случай Съдът си прави труда да задава въпроси, чиито отговори знае.

В: Напомня се на свидетелката да не се отнася към Съда с неуважение.

О: Свидетелката напомня, че уважението трябва да се заслужи.