Стивен Браст - Йорич

— Достатъчно за какво?

— Влад, разбирам, че може да не обръщаш внимание на това, което казвам, но би трябвало да обръщаш внимание на това, което ти казваш, не мислиш ли?

— Кийра, знаеш, че те обичам. Но се заклевам във всичко, което презирам, че щях да те ударя по главата със стола, ако можех да го вдигна точно в момента. Моля те, просто обясни! Моля те!

— Преди малко каза, че след побоя си накарал Ноуратар да ти каже неща, които иначе е нямало да ти каже.

— Е, и? Как ги облагодетелства това?

— Лявата ръка, Влад. Какво правят те?

— Незаконна магия. Устройства, с които комарджиите да мамят. Разбиване на заклинания, които предотвратяват подслуш… О!

— Да.

— Значи слушат.

— Най-разумно е да го допуснем.

— Ноуратар ще ме убие.

— Това не ме интересува много — каза мило Кийра. — Притеснява ме кого другиго може да убие.

— О. Да. Хм. Щом са достатъчно умни да знаят какво бих направил аз, не са ли достатъчно умни да знаят какво ще направи Ноуратар?

— Може да се предположи.

— Е?

— Може би разчитат, че времето, прекарано в джерег, й е вляло малко благоразумие. Или смятат, че залогът си струва. Или може би точно това искат.

— Съставянето на план, който, ако подейства, ще доведе до прерязване на гърлото ми, е прекадено сложно. Но пък може би просто съм си подозрителен.

— Не знам, Влад.

— Можеш ли да разбереш?

— Как? Нямам никакви източници в Лявата ръка. Никой няма. Колкото и глупави според теб да са ритуалите им, вършат работа — никоя от тях не знае нищо.

— Ох.

Зачудих се какво ли е станало с лявото ми рамо, че толкова да боли. Не помнех да съм пострадал там.

— Не можеш да правиш такива неща, без да оставиш следа. Което означава, че има начини да се разбере.

— И с какво ще ти помогне това?

— Кийра…

— Какво точно искаш да направя?

— Не знам. Убий някого. Открадни нещо. Измисли нещо.

— Първото и последното са твоя специалност. С удоволствие ще открадна нещо веднага щом ми кажеш какво.

— Знаеш ли, може би ще наема Марио.

— Да бе, сякаш… — Млъкна. — Всъщност би могъл, знаеш ли.

— И с какво ще му платя?

— Влад, той е любовник на Алийра.

— Да, чувал съм за това. Вярно ли е?

Тя се намръщи.

— Не знам. Може би си струва да се разбере.

Марио, в случай че изобщо не сте чували за него, е за наемните убийци това, което е Сорамийр за магьосниците. Ако изобщо не сте чували за Сорамийр, не се косете. Аз също не бях чувал допреди няколко дни.

Помислих и казах:

— Определено трябва да се има предвид. В момента обаче не съм сигурен кого точно да го помоля да убие.

Кийра кимна. Продължих:

— Тая работа с тяхното предвиждане какво бих направил, и планирането по него, щеше да ме притесни, ако го вярвах. В смисъл, не бих могъл да направя нищо, защото те ще знаят точно какво бих направил.

— Мисля, че малко преувеличаваш.

— Знам. Но е странно. Някой някога да го е опитвал върху теб?

— Не. Но пък аз винаги съм била много педантична с правилата на джерег.

Примижах. Да де, трябваше да го очаквам.

— Първият ми ход — споделих — е просто да намеря някой бизнес на Лявата ръка някъде и да започна да му преча, за да видя какво ще направят. Хващам някой случайно, за да не могат да предвидят. С което поне ще си избия безсилието. Сигурно изглежда глупаво. Освен ако не открия някой полезен аспект.

— Има и по-лоши идеи.

— И по-добри, сигурен съм. Но ако наистина са планирали това на основата на предвиждане на действията ми — нещо, което все още не вярвам, — правенето на нещо непредсказуемо би могло да донесе изгода.

— Да предположим, че съм права… използването на всичко това, за да те убият, е само изящна нота в по-голям концерт.

— Какво имаш предвид?

— Кой свири на инструмента? В смисъл, кого в Лявата ръка особено си ядосал?

— Триеско.

— Високо се целиш, а?

— Какъв смисъл да имаш слаби врагове? Само ти губят времето.

— Логично — каза Кийра. — Според това, което знам за нея, тя е силна, безскрупулна, опитна и никак не е добра. И да, напълно е способна да скрои заговор като йенди.

— Съвпада с това, което знам за нея. Мислиш ли, че е тя?

— Щом си я ядосал, възможно е.

— Почти съм сигурен.

— Тъй. Как е тръгнало? Какво замислят? Или тя, ако е тя.

— Кийра?

— Да?

— Благодаря.

Тя кимна разсеяно, вперила поглед над лявото ми рамо и съсредоточено намръщена.

— Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че идеята ти да объркаш случайно избран таен бизнес на Лявата ръка не е чак толкова лоша. Ще ги принуди да реагират на нещо ново. Би могло да ги накара да направят грешка.