Стивен Браст - Йорич

Не заспах, но за да разсея ума си от това колко ме боли, прекарах известно време в съжаление, че няма някой, който да ми донесе нещо за ядене. Лойош засече мисълта и направи някакво предложение, което отхвърлих. Не бях чак толкова гладен.

„Шефе, имаме ли план?“

„Ще имаме“.

„О, добре. Много по-добре се чувствам, когато имаме план“.

„В такъв случай може би ти да го предложиш този път. Стига да не включва умряла текла“.

„Разделение на труда, шефе“.

„Мда, все го забравям. Разделение на труда. Аз съставям плановете, а ти им се смееш“.

„Точно“.

Затворих очи, за да се съсредоточа по-добре върху всичко, което болеше. Не, не знам защо ги правя тези неща. Стига сте питали.

След малко чух чукане на вратата и почти след миг Лойош съобщи:

„Кийра е“.

Това му се вика добра новина в добър момент.

— Моля, вкарай крадливата си и крайно желана особа вътре — извиках й.

Вратата се отвори и тя влезе. Изглеждаше притеснена.

— Чух, че са те били.

— Как го чу? Има ли още като тебе, дето са го чули?

Погледна ме с укор.

— Извинявай.

Седна на ръба на леглото и ме огледа внимателно. Лойош прелетя до нея и тя го почеса разсеяно под брадичката, докато ме оглеждаше.

— Доста добре са се потрудили — каза след огледа.

— И аз така мисля. Ще ми кажеш ли сега какво научи?

— Точно каквото очакваше да науча.

Сърцето ми прескочи един удар. Да, очаквал го бях. Но всъщност, мм, не го бях очаквал.

— Подробности?

— Меморандум от заседание, свикано от нейно величество, за да се обсъди клането в Тирма.

— И?

— Списъкът на присъстващите включва представителите на джерег.

— Това обичайно ли е за нещо такова?

— Не.

— Добре. И представителите са казали?

— Нищо записано.

— Тогава…?

— Много ли те ритаха по главата?

— Да, между другото.

Изсумтя отвратено, после доизсумтя:

— Добре де, отгатни го все пак.

— Представителите на джерег е нямало да са там, освен ако не са искали да чуят нещо или да уведомят императрицата за нещо.

— Да.

— Което и в двата случая означава, че джерег имат пръст в това.

— Което ти знаеше.

— Подозирах го. После второто бе потвърдено от… ъъ, не бива да го казвам.

— Добре. Защо?

— Защо какво?

— Защо са намесени джерег?

— По две причини. Не мога да говоря за едната и не е нужно да говоря за другата.

— Защо да не е нужно? Какво имаш предвид?

— Кийра, и теб ли са те били напоследък?

Очите й се присвиха и тя се съсредоточи.

— О. Мислиш, че всичко това е заради теб?

— Винаги мисля, че всичко е заради мен. Когато греша, изглеждам глупав. Когато съм прав, все още съм жив, за да изглеждам глупав.

— Малко трудно е за вярване.

— Защо?

— Замисляне на избиване на селяни, въвличане на императрицата в…

— Не, не. Не смятам, че това е заради мен. Просто им е дало възможност.

— Аха. Имаш предвид не проблема, а решението.

— Да.

— Ясно. Джерег знаят, че ако Алийра е в беда, ще го разбереш, ще се върнеш и те ще могат да те хванат. Правели се нещо друго, замесвайки императрицата, и просто са се вкопчили във възможността да те вкарат в него.

— Горе-долу. Познавам ги джерег. Много ли преувеличено изглежда?

— Не — отвърна тя без колебание.

— И на мен не ми изглежда.

— Имаш ли идея как да се справиш с това?

— Една. Да кажа на императрицата.

— Влад, знаеш ли какво ще стане, ако го направиш?

— Нещо доста неприятно за дома Джерег. Не ми пука.

— А за Империята?

— И за нея не ми пука.

— А за Зерайка?

— На нея, да не би да й пука колко неприятно е това за Алийра?

— Да.

— Престани, Кийра, преди да си ме трогнала до сълзи. О, чакай, не, това е от боя, който изядох, защото задавам въпроси колко точно й пука.

— Не мисля, че боят е за това.

— Аз също. Мисля, че беше, защото се смята за невъзпитано източници, които също тъй са джереги, да ходят и да задават въпроси за Главнокомандващия.

— Може би.

— Имаш друга идея?

— Не. Просто усещане.

— Усещане.

— Боят. Усещам, че нещо тук не е наред. — Отворих уста за неизбежната реплика, но тя ме прекъсна. — Не, слушай, Влад. Говоря сериозно. Опитай се да възстановиш последователността в главата си.

— Не е толкова трудно. Задавах въпроси за Ноуратар и…

— На кого?

— А? Ами, на Ноуратар, първо. И на Коути. И на един слуга в Двореца, който пръв ми каза, че Главнокомандващ вече била Ноуратар.

— И?

— Не е ли достатъчно?

— Е ли? От кого са чули за това тези дракони?