Стивен Браст - Йорич

— Допускам, че от теклата. Или косвено от теклата.

— Точно това ме притеснява. Как според теб са го чули?

— Текла го изклюкарства на някой от приятелите си, някой Господар на дракони го чува и…

— Кога си чувал дракон да слуша клюки на текла?

Свих рамене, при което болката се изстреля от реброто ми чак до другото рамо.

— Добре де, тогава теклата го съобщава на някого, тоест предава го по веригата.

— Кога говори с този текла?

— Вчера.

— Не мислиш ли, че е прекалено бързо?

— Кийра, тези неща се правят бързо.

— Не казвам, че е невъзможно. Просто съм подозрителна.

— Защо? Какво мислиш, че се е случило?

— Много бих искала да разбера.

— Ако ми предлагаш да го проучиш заради мен, знаеш, че няма да ти откажа.

— Не съм сигурна — каза накрая. — Искам да кажа, че не искам да го проуча, а да го разбера.

— Знам го това.

— Е, някакви идеи?

— Предавам се. Хич ме няма откъм идеи.

— Влад…

— Виж, все пак мисля, че беше точно това, което изглежда. Как мога да разбера дали е било друго?

— Като работиш с мен.

Въздъхнах.

— Добре, да допуснем, че си права. На първо място, ако боят беше послание да не разследвам Главнокомандващия, тогава посланието не беше предадено добре, защото нямам представа за какво е.

— Мисля, че можем да допуснем, че не са ти казвали да не помагаш на Алийра.

— Звучи съвсем допустимо.

— Какво друго си правил, което би могло да подразни някого?

— Криех се от джерег. Знаеш колко мразят това драконите.

— Знам. — После каза: — Не, чакай малко.

— Кийра, ако драконите почнат да се интересуват от работата на джерег…

— Влад, защо мислиш, че са били дракони?

Въздъхнах.

— Всички ме питат това. Главно защото ако бяха джерег, щях да съм мъртъв. А ако бяха орка, щях да съм спечелил.

— Орка ли? Какво общо имат пък орка с това?

Отвърнах с контравъпрос:

— Ако не са драконите, кои са според теб?

— Мисля, че джерег.

— Тогава защо не…

— Защото не са били наети да те убият, а само да те набият.

— Наети от кого?

— От Лявата ръка — каза Кийра.

В: Моля, заявете своето име и дом.

О: Ефрин, дом Текла.

В: Къде живеете?

О: Никъде. Живеех в Тирма.

В: Обръщайте се към съдията с „милорд“. Твърдите, че не живеете никъде. Как е възможно това?

О: Домът ми беше изгорен в същия ден, когато жена ми, синът ми и дъщерите ми бяха избити от униформените касапи.

В: Напомня се на свидетеля да се обръща към съдията с „милорд“. Как стана така, че не бяхте там, когато това се случи?

О: Водех мулето и кетната към Нувинови, да ги опазя от ония чудовища.

В: На свидетеля за последен път се напомня да се обръща към съдията с уважение и да не говори за имперските войници…

О: Имперските чудовища.

(Свидетелят е отстранен.)

— Добре — казах. — Разкажи ми за това.

— Колко знаеш за Лявата ръка на Джерег, Влад?

— Последния път, когато говорихме, почти колкото теб, а ти не знаеше нищо.

— Това беше преди години. Ти възбуди любопитството ми. Научих някои неща.

— В такъв случай може би е време да ме осведомиш какво си научила?

— Бих могла да ти кажа, но тогава ще трябва да…

— Не е смешно.

— Напротив, смешно е.

— Добре. Смешно е. Но все пак ми кажи.

Тя кимна.

— Знаеш ли как започна?

— Чувал съм версии. Магьоснички, прогонени от различни домове за незаконна магия, които се съюзили, нещо такова.

— Знаеш го от мен, доколкото помня. Добре, до голяма степен са верни, доколкото мога да кажа. И да, замесени са в незаконна магия. Всички го знаят и дори е истина.

— Рядкост за нещо, което знаят всички.

— Но те също… не знам как да го кажа, без да обидя културата ви, Влад.

— Имам доста дебела кожа.

— Имат обичаи като в източен култ.

— Хм. Не съм толкова обиден, колкото объркан.

— Източната магия — поне по репутация — е тайна, нали?

Помислих за дядо си и понечих да възразя, но после си спомних за други вещери, които бях срещал, и измърморих в съгласие.

— Лявата ръка е подобна, чак до клетвите за мълчание и подчинение и ритуалите на членство.

— Не ми изглежда много практично.

— И аз си мислех същото.

— Ако джерег са се опитвали да действат така, щяха да им се смеят…

— Смееха ни се.

— Какво?!

— Преди Междуцарствието.

— Майтапиш се.

— Не. — Изпъна ръката си, събра пръсти и зареди напевно: — Обричам се, с дъха на този свой живот, да браня своите бранители, да снабдявам своите снабдители…