— Допускам, че от теклата. Или косвено от теклата.
— Точно това ме притеснява. Как според теб са го чули?
— Текла го изклюкарства на някой от приятелите си, някой Господар на дракони го чува и…
— Кога си чувал дракон да слуша клюки на текла?
Свих рамене, при което болката се изстреля от реброто ми чак до другото рамо.
— Добре де, тогава теклата го съобщава на някого, тоест предава го по веригата.
— Кога говори с този текла?
— Вчера.
— Не мислиш ли, че е прекалено бързо?
— Кийра, тези неща се правят бързо.
— Не казвам, че е невъзможно. Просто съм подозрителна.
— Защо? Какво мислиш, че се е случило?
— Много бих искала да разбера.
— Ако ми предлагаш да го проучиш заради мен, знаеш, че няма да ти откажа.
— Не съм сигурна — каза накрая. — Искам да кажа, че не искам да го проуча, а да го разбера.
— Знам го това.
— Е, някакви идеи?
— Предавам се. Хич ме няма откъм идеи.
— Влад…
— Виж, все пак мисля, че беше точно това, което изглежда. Как мога да разбера дали е било друго?
— Като работиш с мен.
Въздъхнах.
— Добре, да допуснем, че си права. На първо място, ако боят беше послание да не разследвам Главнокомандващия, тогава посланието не беше предадено добре, защото нямам представа за какво е.
— Мисля, че можем да допуснем, че не са ти казвали да не помагаш на Алийра.
— Звучи съвсем допустимо.
— Какво друго си правил, което би могло да подразни някого?
— Криех се от джерег. Знаеш колко мразят това драконите.
— Знам. — После каза: — Не, чакай малко.
— Кийра, ако драконите почнат да се интересуват от работата на джерег…
— Влад, защо мислиш, че са били дракони?
Въздъхнах.
— Всички ме питат това. Главно защото ако бяха джерег, щях да съм мъртъв. А ако бяха орка, щях да съм спечелил.
— Орка ли? Какво общо имат пък орка с това?
Отвърнах с контравъпрос:
— Ако не са драконите, кои са според теб?
— Мисля, че джерег.
— Тогава защо не…
— Защото не са били наети да те убият, а само да те набият.
— Наети от кого?
— От Лявата ръка — каза Кийра.
В: Моля, заявете своето име и дом.
О: Ефрин, дом Текла.
В: Къде живеете?
О: Никъде. Живеех в Тирма.
В: Обръщайте се към съдията с „милорд“. Твърдите, че не живеете никъде. Как е възможно това?
О: Домът ми беше изгорен в същия ден, когато жена ми, синът ми и дъщерите ми бяха избити от униформените касапи.
В: Напомня се на свидетеля да се обръща към съдията с „милорд“. Как стана така, че не бяхте там, когато това се случи?
О: Водех мулето и кетната към Нувинови, да ги опазя от ония чудовища.
В: На свидетеля за последен път се напомня да се обръща към съдията с уважение и да не говори за имперските войници…
О: Имперските чудовища.
(Свидетелят е отстранен.)
— Добре — казах. — Разкажи ми за това.
— Колко знаеш за Лявата ръка на Джерег, Влад?
— Последния път, когато говорихме, почти колкото теб, а ти не знаеше нищо.
— Това беше преди години. Ти възбуди любопитството ми. Научих някои неща.
— В такъв случай може би е време да ме осведомиш какво си научила?
— Бих могла да ти кажа, но тогава ще трябва да…
— Не е смешно.
— Напротив, смешно е.
— Добре. Смешно е. Но все пак ми кажи.
Тя кимна.
— Знаеш ли как започна?
— Чувал съм версии. Магьоснички, прогонени от различни домове за незаконна магия, които се съюзили, нещо такова.
— Знаеш го от мен, доколкото помня. Добре, до голяма степен са верни, доколкото мога да кажа. И да, замесени са в незаконна магия. Всички го знаят и дори е истина.
— Рядкост за нещо, което знаят всички.
— Но те също… не знам как да го кажа, без да обидя културата ви, Влад.
— Имам доста дебела кожа.
— Имат обичаи като в източен култ.
— Хм. Не съм толкова обиден, колкото объркан.
— Източната магия — поне по репутация — е тайна, нали?
Помислих за дядо си и понечих да възразя, но после си спомних за други вещери, които бях срещал, и измърморих в съгласие.
— Лявата ръка е подобна, чак до клетвите за мълчание и подчинение и ритуалите на членство.
— Не ми изглежда много практично.
— И аз си мислех същото.
— Ако джерег са се опитвали да действат така, щяха да им се смеят…
— Смееха ни се.
— Какво?!
— Преди Междуцарствието.
— Майтапиш се.
— Не. — Изпъна ръката си, събра пръсти и зареди напевно: — Обричам се, с дъха на този свой живот, да браня своите бранители, да снабдявам своите снабдители…
Читать дальше