Стивен Браст - Йорич

— Ще се постарая да съм кратък — казах.

Тя отново направи онова с устните и отвърна:

— Чудесно.

— Щом не мога да питам за императрицата, ще попитам за теб.

— Мм?

— Какво мислиш, че ще се случи?

— Не знам. — Без особена интонация, при това.

— Нещата бяха по-лесни в джерег, нали?

Погледна ме, присвила очи, После кривна рамене.

— Различни, ако не друго.

— Общо взето единствените, които си го получават, са тези, които са си го заслужили.

— Не всички обаче — допълни тя.

— Вярно.

— Какво друго?

Поколебах се.

— Не ти ли се струва странно, че този закон се прилага срещу някой в положението на Алийра?

Тя сви рамене.

— Говори се за това из Двора. Не обръщам много внимание.

— Та как можеш да го обясниш?

— И да имам някакви предположения, не държа да ги споделям с теб.

— Ноуратар, врагове ли станахме изведнъж?

— Служа на Империята. Това означава, че служа на императрицата.

— Не отговори на въпроса ми.

Пръстите й закръжиха по масата.

— Не. Не сме врагове.

— Ами тогава…

— Противници сме.

— Виж, опитвам се да измъкна Алийра от тази каша — обясних. — Не си ли нейна приятелка?

— Ако можеш да намериш начин да го направиш без неприемливи последствия, ще се радвам да ти съдействам.

— Точно с това се надявам да ми помогнеш.

— Знам.

— Ноуратар, не ми помагаш много.

— Има ли причина да ти помагам?

— Не знам. Заради старото време? В смисъл, синът ми е наречен на теб.

Наведе очи и нарисува кръг с пръст на масата. Правех същото, когато си имах бюро. Беше ми малко странно, че виждам тя да го прави. Каза:

— Коути иска да те види.

След малко си върнах дар слово.

— Сигурна ли си?

— Не — отвърна тя. — Но тя каза така.

— Кога?

— Вчера.

— Знае, че съм в града?

— Очевидно.

След малко попита:

— Ще я видиш ли?

— Да. Стига да мога да го направя така, че да не я убият.

— Според мен тя може да се грижи за себе си.

— Мислиш ли? Срещу джерег? Ако решат да тръгнат по петите й, за да хванат мен? Да не говорим за Патрула на кучките, които така изведнъж проявиха интерес към дейностите й преди няколко години и които не ме обичат много.

— Те гарантираха, че ще я оставят на мира. И го направиха.

— Засега.

Тя се намръщи.

— Ако не си…

— Какво ще направиш? Ще хвърлиш срещу тях дома Дракон? Или Империята?

— Ще хвърля себе си.

— И джерег ще се разтреперят от страх.

— Ти най-малко от всички би трябвало да ми се надсмиваш.

Стиснах зъби, кимнах и казах:

— Ще ида да я видя.

Това сложи край на беседата. Поклоних се, като се постарах да не влагам ирония в поклона, и понечих да си тръгна, откъдето дойдох, само че тя ме спря.

— Мини през другата врата. Оттам можеш да влезеш в Двореца. Накъдето си тръгнал, ще излезеш навън.

— Благодаря. Хубаво е да знам, че не си забравила някои неща.

— Има неща, които не се забравят — каза нейно височество.

Излязох откъдето ми посочи, изгубих се в крилото на дракона, изгубих се в Двореца и най-сетне закрачих по улиците на Града, където спрях четвъртия затворен файтон, който мина покрай мен, и казах да ме закарат до „Пробитата делва“ в района на Лятната порта на Адриланка. Лойош и Роуца летяха над файтона, наблюдаваха и мрънкаха недоволно.

Посещавал бях няколко пъти това заведение. Чувал бях няколко различни версии за това кой го притежава. Твърдеше се, че (1) е собственост на Съвета и оперира чрез периодични вноски; (2) е собственост на някакъв тип без никакви връзки с Организацията, но с голямо влияние в Двора; или (3) е съсобственост на Съвета, така че винаги да е безопасно място за срещи. Все едно. Беше едно от десетината места в Града, където можеш да се нахраниш, без да се притесняваш от неприятности, който и да е по петите ти.

Разбира се, излизането през вратата след това си е твой проблем.

Дългият тезгях минава по дължината на стената отдясно и продължава покрай отсрещната стена. Останалото от помещението е пълно със столове и двайсетина маси, големи почти колкото за двама души, като всички имат по четири стола. Обикновено държиш чинията си в скута си и поставяш на масата само пиенето си. Ред малки прозорчета високо на стената пропускат символично количество светлина. Останалата е осигурена от два огромни полилея зад тезгяха и допускам, че работещите там получават приличен брой цицини по главата, както и някои изгаряния, докато свикнат с работата.

Беше ранен следобед и не беше много пълно. Около една трета от масите бяха заети, предимно от криота и търговци исола, за които човек би си помислил, че съставляват повечето население на Града, ако очите му подминават неизброимите текла. Една жена в тъмно облекло с вдигната качулка, без нищо, което да издава дома й, седеше сама на маса близо до вратата. Седнах срещу нея. Роуца се извърна на рамото ми, за да наблюдава вратата.