Стивен Браст - Йорич

— Мда. Добре, аз ще питам, а ти ще ми казваш каквото можеш.

— Не че не ме е грижа за Алийра — каза тя.

Кимнах. Изведнъж се почувствах неловко. Не беше присъщо за Ноуратар да изпитва нужда да се оправдава пред мен. Подпрях се на стената и се помъчих да изглеждам спокоен. И понеже тя мълчеше, се покашлях и казах:

— Макар и по свой начин, донякъде разбирам какво означава дълг.

Тя не отвърна и се загледа някъде покрай мен.

— Та какво се случи? — продължих.

Тя примигна и сякаш се върна оттам, където се беше зареяла.

— Алийра бе заловена, че практикува Древна магия, което е незаконно. С основание, между другото. Беше използвана за унищожаване на Империята. От бащата на Алийра. Империята не гледа с добро око на опити да бъде унищожена и не харесва неща, които могат да направят това.

— Да, знам. Това прибавя известно… ъъ. Чакай. Колко от това е заради баща й?

— Не знам. Може би това я прави идеалната… Искам да кажа, може би затова…

Замълча.

Трябваше да се сетя за това по-рано.

— А как тя — искам да кажа, императрицата — се чувства покрай това?

— Моля?

— Тя е приятелка на Алийра. Как се…

— Знаеш, че не мога да ти споделя лични подробности за нейно величество.

Тъй като търсех точно тези лични подробности, беше малко тъжно, че го чувам.

— Добре. Чу ли за ареста на Алийра, преди да се случи?

— Не те разбирам. — Гледаше ме подозрително, сякаш не е сигурна дали не й се подигравам.

— А, ясно. Заповедта е минала през теб.

Тя кимна.

— Не знам как се правят тези неща, но ми се струва необичайно. В смисъл, не мислех, че арестуването на престъпници е работа на Главнокомандващия.

— Обикновено не е — отвърна тя. Устните й се бяха присвили.

— Но?

— С личност като Алийра, не виждам как би могло да стане другояче. Нямаше да прати някой… някой пристав да го направи.

— Щеше да е оскърбително за положението й.

Тя кимна. Трябва да поработя повече над изразяването на ирония. Попитах:

— Кой извърши самия арест?

— Аз.

Изсумтях.

— Трябва да е било забавно.

Изгледа ме.

— Извинявай — казах. — Беше ли изненадана?

— Необходимо ли е това?

— Искам да знам дали е получила някакво предупреждение.

— Да, беше изненадана. Мислеше, че се шегувам. Каза…

Стената над главата й беше гола, сивкава на цвят. Трябваше да окачи нещо там. Реших да не й го казвам.

— Съжалявам — промълви тя.

— Колко беше времето от връчването на заповедта до ареста?

— Десет минути.

— А ти беше ли очаквала заповедта?

Изгледа ме замислено.

— Не. Казаха ми, че съм Главнокомандващият, и ми заповядаха да арестувам Алийра и да й предам съобщението, с което я освобождават от поста й.

Опитах си да си представя тази сцена, но не можах. Радвах се, че не съм бил там да го видя.

— Очакваше ли да се случи нещо такова?

— Какво искаш да кажеш?

— Алийра е арестувана, за да отвлече вниманието от нещо, за което императрицата не иска хората да мислят. Очакваше ли…

— Това е твоя хипотеза — отвърна тя, сякаш я отхвърляше.

— Мм, да. Това е моя хипотеза. Очаквала ли си Зерайка да…

— Нейно величество.

— … нейно величество да направи нещо такова?

— Не приемам предположението ти.

— Хм. Добре. — Огледах стаята. Може би на някоя от стените имаше тайна записка, която да ми каже как да изтръгна нужната ми информация от Ноуратар. Тц. Май нямаше. — Мислех, че Главнокомандващият трябва да има по-голям кабинет.

— Това не е кабинетът, по-скоро стая за личен отдих. Кабинетът е оттатък. — И посочи вратата вляво от нея.

— Този пост временен ли е за теб?

Едната й вежда подскочи.

— Ами, със сигурност няма да продължи по-дълго от следващото царуване на дома Дракон.

— Имах предвид по-временно от това.

— Не знам.

— Как се случи преди всичко?

— Кое как се случи?

— Инцидентът, с който е започнало всичко това. Ти си Главнокомандващият вече, трябва да имаш достъп до…

— Не мога да обсъждам това.

— Нямам предвид подробностите.

— Тогава какво? Ще философстваме ли?

— Като оставим сарказма, да.

— Сериозно?

— Да.

— Как се случва? Казаха ми, че си служил в армията, във военно време, в строя.

— За кратко.

— Участвал си в сражение.

— За кратко.

— И се налага да питаш как се случва нещо такова?

— Май не разбирам за какво говориш.

Тя поклати глава.

— Остави. Ако това е всичко, лорд Шурке, чака ме много работа. Зачудих се дали „лорд Шурке“ трябваше да ме обиди и ако да, каква точно трябваше да е обидата.