Стивен Браст - Йорич

В: Заявете името си, своя дом и град на местопребиваване.

О: Брин, от Локхед, ваша милост.

В: Дом?

О: Не съм сигурен, ваша милост.

В: Не сте… Можете да се обръщате към мен с „милорд“. Как така не знаете кой е домът ви?

О: Роден съм в дом Текла, милорд, но се записах в армията и…

В: Все още си текла, синко.

О: Благодаря ви, милорд. Дом Текла.

В: Как стана тъй, че се записа?

О: За честта на Империята и за да служа на Нейно величество.

В: Това е много добре, синко. Иначе защо?

О: Милорд?

В: Кой те убеди да се включиш в армията?

О: Рекрутиращият. Предложи три империала на всеки, който се запише.

В: Това са много пари, нали, синко?

О: Не бях виждал толкова. В смисъл, да, милорд.

В: Какво би направил за толкова много пари?

О: Милорд? Не разбирам.

В: Ти обясни, че за теб това са много пари.

О: О, да!

В: Може да се предположи, че за толкова пари си бил готов да направиш неща, които иначе не би направил.

О: Трябваше само да изпълнявам…

В: Все пак, Брин, не е ли вярно, че има неща, които би направил за три империала и които щяха да ти се сторят нередни, преди да получиш такова заплащане?

О: Предполагам.

В: Можеш ли да опишеш какво се случи на първия Пазарен ден от месеца на Лиорн тази година?

О: Да, милорд. Депи каза, че сме получили заповед да…

В: Просто отговори на въпроса, синко. Опиши какво се случи.

О: Минавахме през нещо като селце на около миля западно от Носа на пророка, когато…

В: Какво имаш предвид, като казваш „нещо като селце“?

О: Четири-пет къщурки и пощенска конюшня, милорд.

В: Четири ли бяха къщите, или пет, Брин?

О: (Колебание.) Пет май.

В: Много добре. Имай предвид, че е важно да сме точни във всички подробности. Империята държи на това.

О: Да, милорд.

В: Да продължим тогава. Имаше ли си име това селце?

О: Тирма, милорд. Казваше се Тирма.

В: Много добре. И какво се случи там?

О: Ония бяха…

В: Кои ония?

О: Извинете, милорд. Ъъ, врагът.

В: Продължавай.

О: Бяха се скрили зад един каменен зид от едната страна и храсталаци от другата.

В: И какво се случи?

О: Скочиха ни, милорд. От засада.

В: Разбирам. Продължи.

О: Убиха Джаф. Той вървеше по-напред и трима му скочиха. Насякоха го на парчета. Просто сечаха ей така, даже когато вече бе умрял. Не можехме да стигнем до него.

В: Това трябва да ви е ядосало.

О: Да, милорд.

В: Много ядосало.

О: Да, милорд.

В: И тъй, какво се случи после?

Очите й бяха същите, макар че може би изглеждаха малко по-големи, отколкото ги помнех. Стоях и я гледах.

— Хубав дом — казах.

Бърза усмивка.

— Още не си го видял.

— Отвън.

Тя се отдръпна встрани и влязох.

— Хубаво е тук. Обичам камината да е близо до кухнята, за да може да я използваш за готвене.

— Не е кой знае каква кухня всъщност.

— Имаш вода.

— Когато помпата работи. Иначе отзад има кладенец.

— Спиш в една стая с момчето?

— Да. В другата стая.

— Помня този стол.

— Седни на него. Ще ти донеса нещо.

Всъщност не исках да сядам на него, но го направих. Сякаш ме помнеше. Роуца прелетя и кацна на рамото на Коути, потърка се в бузата й. Изпитах най-странното жегване на ревност, каквото мога да си спомня, и се изсмях на себе си. Тук-там по рафтовете и лавиците имаше неща, които помнех: малката бяла вазичка, подпорните за книги от винизавър. Други неща, които ми бяха непознати: кана с болезнено чист за очите виолетов цвят, тимпан със закрепено за него чукче, книгите между подпорните.

Тя донесе бутилка и я отвори. Беше много по-добра с машите и перото отпреди. Винаги аз бях отварял бутилките.

Напълни две чаши, подаде ми едната и седна срещу мен. Виждах малката градина отвън през прозореца до мен. Не можех да отгатна какво расте там, но предположих, че е леха с ярко цъфтящи цветя и зеленчуци.

Вдигнах чашата си.

— Станала си голяма домакиня.

Тя кимна.

— По необходимост.

— Мда, това ще да е.

Роуца остана на рамото й, душеше и я опознаваше отново.

Попитах:

— Къде е Влад Ноуратар?

— Играе навън. Скоро ще се прибере.

— Има ли си приятели?

— Няколко. И момиченцето, Дивира, се отбива от време на време.

— Хубаво.

Исках да попитам дали й липсвам, само че… не, не исках.

— Виждаш ли се често с Ноуратар напоследък?

— Да. Тя е едва ли не втората майка на Влад.

— И как се получава?