Стивен Браст - Йорич

— Какво ще правиш тогава?

— Мисля по въпроса.

— Опитвал съм го с Алийра.

— Без особен успех?

— Не е подвластна на онова, което минава за логична мисъл у повечето хора.

Той кимна.

— Ще видя какво мога да измисля. Научи ли нещо?

— Императрицата има някакъв проблем, който й се отразява зле.

— С кого или какво?

— Доколкото познавам императрицата, вероятно е исторически. Нея като че ли изобщо не я интересува особено общественото мнение.

— Можеш ли да си по-точен?

— Не много. Не засега.

— Смяташ ли, че би могло да е Тирма?

— Може би. Трудно ми е да кажа, след като за първи път изобщо чувам за Тирма.

— О. Точно така, бил си извън града, нали?

— Да. Чух само за ареста на Алийра, и то случайно.

— Тирма е едно село в далечния северозапад. Имаше някакво вълнение там, и покана за имперските войски. Никой не знае какво се случи, но има избити селяни.

— Невинни?

— Според някои.

— Бас слагам, че Кели има много да каже по въпроса.

— Кой?

— Все едно. С какво помага арестът на Алийра? Отвличане?

— Може би.

Като че ли се беше замислил, тъй че го оставих на мира. След минута-две каза:

— По-големият въпрос е как Алийра смята, че помага?

— Мда. Стига всичките ни предположения да са верни.

— Трябва да го разберем със сигурност.

— Казваш ми, че това е моя работа.

— Казвам ти, че очаквам помощта ти.

Изсумтях.

— Е, поне звучи честно.

Той кимна.

Сигурно можех да му кажа, че джерег вече знаят, че съм се върнал в града, и че няма да е безопасно да тръгна и да душа по разни места. Но после какво? В смисъл, нали трябваше да се свърши?

„Разбира се, шефе. Но ти ли трябва да си този, който да го свърши?“

„Така изглежда“.

„Защо?“

„Никой друг не може“.

„Правилно, шефе. Но защо?“

„Ами…“

— … а дотогава няма да мога да…

— Извинявай, разсеях се. Може ли отначало?

Погледна ме странно.

— Казвах, че ми трябва нещо, което да мога да внеса при съдия.

— В какъв смисъл да го внесеш при съдия?

— В смисъл да подам тъжба за освобождаване или да повдигна иск за опозоряващо обвинение.

— Опозоряващо обвинение? Има такова нещо?

— В книгите.

— Колко пъти е внасяно?

— Успешно ли?

— Изобщо.

— Двайсет и седем.

— Успешно?

— Нито един.

— Ще го заведеш срещу императрицата?

— Срещу Империята, но по същество — да.

— Забрави. Алийра изобщо няма да го позволи.

Той кимна, все едно бе стигнал до същите заключения.

— Вероятно е така, но искам да е там все пак.

— Щом смяташ.

— Това, което смятам, е, че е доста странно.

— И на мен така ми изглежда. Императрицата да обвинява приятелка не е…

— Не, не това е странното. Императорите правят каквото трябва да правят и да си приятел на император понякога означава да си загубиш главата. Винаги е било така.

— Е, добре. Кое е странното?

— Законът, по който я обвиняват. Не е предназначен да се прилага срещу висши благородници, чийто дом е близо до върха на Цикъла.

— Май трябва да ми го обясниш това.

— Кое?

— Как някои закони са приложими за висши благородници, а други не.

— Как иначе?

— Хм. Не знам. Не съм мислил за това.

— За да обвиниш благородник по Кодекса, трябва да получиш мажоритарен вот на принцовете. Принцовете няма да гласуват срещу благородник, когато домът е могъщ, без случаят да е по-належащ, отколкото е този.

— Значи това е губене на време?

— Не, не… погрешно ме разбра. Онова е по Кодекса. Това е имперски едикт, което означава, че императрицата и висшият съдия взимат решението. Точно затова може да има присъда.

— Добре тогава, какво е…

— Но прилагането на едикта срещу благородник в момент, когато не би могъл да получи присъда по Кодекса, ще вдигне голяма воня сред принцовете. Висшият съдия знае това, както и императрицата.

— Биха ли позволили това да попречи на правосъдието?

— Шегуваш ли се?

— Да.

— Хм. Предполагам, че е смешно донякъде. Но, знаеш ли, имаме постановяването на закона и прилагането на закона, и интерпретирането на закона, и всички тези неща се смесват, и имаме хората, които правят тези неща, и хората, което смесват всичко. Не можеш да ги отделиш.

— Би било интересно да се опита.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Въпросът е, че това ще предизвика много лоши настроения сред важните фигури. А лошите настроения означават лошо държавничество, а императрицата не е известна като лош държавник.

— Хм. Добре, мисля, че схващам идеята. Какво е заключението ти?