Роберт Маккаммон - Границата

„Бялото имение“ — помисли си, докато крачеше нагоре по хълма. Луда работа. Нямаше никакъв смисъл. То вече нищо нямаше смисъл. Каза си: „Бялото имение, цуни ме отзад!“.

Но си мислеше също и колко решително звучеше гласът на момчето, когато заявяваше: „Смятам, че трябва да ида там“.

И което беше по-притеснително… Вярвам, че нещо ми подсказва да ида там.

Дейв погледна през рамо и видя, че Итън го следва — слабичък силует, почти напълно замъглен от дъжда. Понечи да спре и да изчака момчето, но вместо това продължи напред. Не знаеше дали Итън е луд, или…

… нещо друго?

Никой не може да сътвори земетресение, мислеше си Дейв, докато вървеше през пороя. И тази чудесия с плувния басейн и Бялото имение, а сега и мъртвото хлапе в останките на взривения мол, облечено с тъмночервената риза с един ръкав, която беше носило и вчера.

И в същото време… момчето, което казва: „Вярвам, че нещо ми казва да ида там“.

Да иде къде? И защо? И как изобщо човек да открие какво е това проклето място и къде се намира?

Нямаше да е зле, каза си Дейв, оня тъй наречен глас, който говорел на Итън, да вземе да му сподели всички подробности, не само по малко оттук-оттам.

Дейв Маккейн може и да беше корав, твърд и закален от натрупаната горчилка покрай онова, в което се бяха превърнали този свят и животът му — животът на всички им — но все пак му идваше твърде много.

Олюля се насред крачка. Коленете му се подгънаха. Имаше чувството, че твърдият дъжд го бие по гърба и го сваля на земята. Имаше налудничавото усещане, че се разпада по шевовете, самият той се превръща в сивак насред отровената земя и щом веднъж в тази промяна прекрачи определена граница, никога не би могъл да се върне към предишното си „аз“.

Внезапно се озова на колене насред пътя и притисна длани към устата си, за да заглуши напиращата молба за милост — ако не за себе си, то за всички тях, всички, които страдаха и бяха загубили семействата си, и стояха тук като затворници в очакване на смъртта. В очите му пареха сълзи, но дъждът бързо ги отми. Помисли си, че ако се остави да заплаче, това ще го прекатури през ръба и цялата му престорена сила ще отлети и ще стане жертва на спасение 7 7 „Жертва на спасение“ ( Gone, Baby, Gone ) — филм от 2007 г. с режисьор Бен Афлек. Във филма се разказва за отвлечено момиченце; връщането му на майката го обрича на още по-ужасни мъки. .

Така че просто остана коленичил насред пороя, вкопчен в последните останки на вярата си.

— Да ти помогна с нещо?

Биячът вдигна глава. До него се извисяваше Итън, който му подаде ръка.

Дейв искаше да повярва в нещо. В каквото и да е, стига да го преведе до утрешния ден. Зачуди се дали е грешно да вярва — поне в този момент — че Итън Гейнс наистина може да предизвиква земетресения, че беше усетил движението на извора под бетона на басейна и каменната почва, че е бил мъртъв и върнат към живота от неизвестна сила и че наистина го упътват към място, наречено „Бялото имение“?

Грешно ли беше — тук и сега?

Не знаеше, но поне в момента, докато извънземните се сражаваха по света и наоколо вилнееха кошмарни твари, породени от техните енергии и отрови, той вярваше. Съвсем малко, колкото да издържи до утре.

Въпреки това отказа подадената му ръка и се изправи със собствени сили.

Тръгна отново нагоре по хълма към своя разпадащ се апартамент — вече по-полека, но тласкан от новооткрита целеустременост, и след мъничко, оставило на Дейв Маккейн достатъчно лично пространство, момчето го последва почти по петите.

Малко преди полунощ Дейв изрече думите, които се опитваха да излязат на бял свят от известно време, но не можеше да намери. Сега вече му бяха на езика.

— Ами ако има истинско място, наречено Бялото имение?

— Несъмнено има такова — отвърна Джон Дъглас. — Някой град на име Уайт Меншън 8 8 Бялото имение — от англ. White Mansion — Уайт Меншън; тук и нататък игра на думи на автора с Белия дом. . Или селце нейде по света. Може да е и в някоя друга страна… — той нареди на дъската за скрабъл букви, с които написа „оазис“, а след това си взе пет нови плочки, последвани от дълга глътка от чашата му, пълна с прясна вода. — Но просто защото Итън може да го е чул насън… това не означава кой знае какво. Ти как смяташ?

Докторът вдигна очи от дъската и погледна към Дейв. В апартамента му — 108 — горяха две маслени лампи и фенер. От земетресението прозорците се бяха натрошили и по стените имаше половин дузина пукнатини. Вратата беше окастрена с ръчен трион, за да пасне на изкривената каса. При други обстоятелства целият жилищен комплекс следваше да бъде евакуиран и обкръжен с жълта лента като негоден за живеене, но просяците нямат право на избор.