Роберт Маккаммон - Границата

Но нищо подобно не се беше случило и Итън предположи, че приносителят на дара е завършил пътя си, разрязан на някоя от двете операционни маси.

Миротворецът знаеше, че горните символи на двете квадратчета служат за представяне на Най-далечното разстояние, което в случая беше равносилно на годината. По-долните бяха единица и нула, отново двоичен код. Той въведе годината, като натисна квадратчетата общо единадесет пъти. От бяло те светнаха в червено. Посочената като година цел — Най-далечното разстояние във времето от настоящето — бе прието.

Квадратчетата побеляха отново. Най-горните символи се промениха в образ на Средното разстояние, което би следвало да бъде датата. 3 април се падаше 93-тият ден от земната година, така че Итън въведе в двоичен код 1011101. Квадратчетата почервеняха и така денят бе зададен.

За трети път полетата станаха бели. Горните символи се настроиха в образ на Най-близкото разстояние, което щеше да съответства на часовете и минутите.

Итън си спомни как Джей Ди му разказваше: „Помня точно часа. Беше десет и единадесет минути“.

Точно по това време сестрата го беше извикала да гледат по телевизията взривовете в небето и горгонските кораби бяха започнали зловещото си пришествие на тази планета. Миротворецът реши да въведе точно десет часа — 1111101000 в двоичен код. Складът за време бе настроен към двадесет и четири часовия часовник на С4 и щеше правилно да прочете числото като сутрин, а не следобед.

— Когато въведа това — каза Итън на присъстващите, — процесът ще започне. Не знам как ще ви се отрази. Но това тяло повече не ми е необходимо и ще го освободя. Готови ли сте?

— Да — кимна президентът. Тикът му бе престанал, но сега трепкаше стегнатият мускул на челюстта му.

— Готов съм — каза Джеферсън със стъклен поглед. — Христе… надявам се този куб да постигне онова, което твърдиш, че може!

Фоги Уинслет кимна.

— Да — обади се и Деримън.

Итън погледна към Оливия.

— А ти готова ли си?

Тя се обърна към Дейв и след това вдигна уморения си, замъглен от шока поглед към миротвореца.

— Дали… всички загинали… ще се върнат отново?

— Такъв е планът — отвърна той.

— Винсент — уточни Оливия. — И Дейв също. Всичките! — по бузите ѝ потекоха сълзи. — О, мили боже!

— Сега ще го задействам — заяви Итън, доловил движение зад вратата. — Сбогом, Оливия!

Искаше му се да я прегърне и да ѝ благодари за всичко сторено, но реката от време се движеше. Той бързо посегна към куба в ръката на Джеферсън, за да въведе последния код.

Беше вкарал седем числа, когато влезе врагът.

Преди Итън да успее да реагира, две мъгляви енергийни сфери се врязаха през вратата и нахлуха в стаята. По курса си едната улучи Деримън и взриви по-голямата част от торса му. Краката и таза му се олюляха и единствената му останала ръка се вдигна — сякаш в търсене на изчезналите органи — а парцаливите пешове на сакото му пламнаха. Следващите две сфери издухаха изкривената врата навътре заедно със стената. Из стаята полетяха парчета стомана и обхванат от пламъци натрошен бетон. Взривната вълна събори всички на земята и строши наблюдателния прозорец към операционната. Парче от стената с размер на юмрук халоса Джеферсън, строши дясната му ключица и го захвърли на пода. Кубът падна от ръката му и върху него се посипаха горящи останки.

Итън рухна на колене. От разрез над лявото му око струеше кръв и малко парче мазилка бе оставило прорез на лявата му буза. Счупената му ръка се изхлузи от превръзката и висеше безпомощна. Болката, която препускаше през тялото му, буквално го парализираше. Беше вцепенен, беше на ръба да изгуби съзнание. Успя да различи силует, който премина през неравния отвор — войник на мъглявите с бластер, готов за нов изстрел с двете си цеви. Позна малкия червен йероглиф на почетна машина за убийства, гравиран в долния десен ъгъл на лицевата плоча — това беше същият войник, екзекутирал Бенет Джаксън.

Алгоритмите на Смъртоносния цъкаха трескаво. Войникът усещаше наличието на основната си мишена отпред и леко вляво в поза на измамна безпомощност. Но имаше и друг съществен елемент — предмет, издаващ електрическа вибрация, каквато Приносителят на смърт никога преди не бе изпитвал. Този обект имаше формата на куб и лежеше недалеч от основната мишена. На него сияеха две осветени квадратчета. За секунда схемите на Смъртоносеца разпознаха този предмет като неизвестна, подлежаща на унищожение заплаха и мъглявият войник премести прицела на бластера си, за да изгори кубчето до стопена руина.