Роберт Маккаммон - Границата

— Мили боже! — възкликна Бийл. — Ако проработи, както ти казваш, как ще се справи светът с всичко това?

— Надявам се, че ще стане точно както се очаква — Земята ще получи втори шанс.

Президентът потърси помощ от Деримън и Уинслет, но те бяха също толкова изгубени, колкото и изгубеният глас с изгубената кауза. Решението оставаше в неговите ръце, но каква алтернатива имаше?

Точно понечи да каже: „Направи го!“, когато първият облечен в черно войник се замъгли през стената и нахлу в залата, в която се намираше стаята с артефактите. Съществото се озова зад старшина Суарес, който се завъртя и незабавно откри огън.

Появи се и втори мъгляв, който взриви Суарес на парчета с двоен смъртоносен изстрел от енергийното си оръжие.

— Действай! — нареди Бийл.

Итън обаче се нуждаеше от собствен дар от време. Двамата мъгляви войници крачеха към стаята с артефактите. Още трима се появиха като призраци през стената. Дейв стреля през стъклото, разбивайки го на сол, и Оливия също откри огън с пистолета.

— Вземи го! — каза Итън на Джеферсън и му подаде кубчето.

Съществото, което беше убило Суарес, се обръщаше и насочваше бластера си към тях.

Джеферсън грабна кубчето от ръката на момчето. Миротворецът стрелна длан напред и от нея излетяха пет копия от светлина, по едно за всеки мъгляв. Улучени, войниците излетяха във въздуха и още преди да се ударят в стената, изгоряха до черни скелети, а след падането се разтекоха по пода като мазни струи.

Прииждаха още. Дейв и Оливия продължаваха да стрелят през счупеното стъкло, но мъглявите вибрираха толкова бързо, че куршумите минаваха през телата им. Двама от войниците стреляха при материализирането си и към стаята с артефактите се понесоха четири червени сфери от пламък с нажежени до бяло центрове. Итън успя да отбие и четирите и ги прати да цвърчат в стената, но осъзна в същия момент, че отслабналото му тяло скоро ще изгуби сили. Още петима войници напредваха през залата. В рамките на кръг от двадесет фута се намираха тринайсет мъгляви и те всички бяха прицелили в синхрон бластерите си към седемте мишени.

С човешка пот по лицето и човешка кръв в устата миротворецът светкавично врътна длан към редицата войници.

Колко хиляди горящи торпеда излетяха от него? Толкова много, че ги виждаше като твърда стена, която се понесе напред с потресаваща скорост. Снарядите му се врязаха във и между мъглявите, разкъсаха ги на горящи черни парчета и оплискаха стените и тавана с късове лъскави, нашарени в червено и жълто вътрешности. Последният изпарен войник успя да стреля, но тъй като половината от съществото вече бе изчезнала, когато облеченият му в черно пръст мръдна върху спусъка от плът, двойните сфери изхвърчаха през укрепения метален таван в оригиналната скала на сребърната мина. Заваля дъжд от камъчета, примесен с облак прах.

Двама войници, които минаваха през стената, сега хлъзгава от мъгляви вътрешности, се оттеглиха, сякаш преценили с роботската си логика, че отстъплението им е напредък в различна посока.

— Ще се върнат — каза Итън и изкашля кръв в шепата на ръката си, която служеше за прицел. Олюля се и президентът го подхвана. — Трябва ми време да го програмирам! — Каза с дрезгав и отслабнал глас. — Тук не сме в безопасност. Да влезем в онова помещение! — Кимна в посока на стоманената врата, която водеше към хирургическия блок.

— Да вървим — съгласи се Бийл. На Джеферсън нареди: — Не го изпускай!

Напуснаха разбитата стая с артефактите и преминаха през облака от прах. Бийл водеше, а Дейв охраняваше отзад. Оливия помагаше на Итън. Той усещаше ясно прииждането на воюващите пришълци, а в облаците прах мърдаха разни твари, но нямаше представа дали бяха горгони или мъгляви. Тъй или иначе, ужасната опасност дебнеше съвсем близо.

Намираха се на около петнайсет фута от вратата, когато Дейв чу звук, подобен на тихо съскане при изместване на въздух или може би стърженето на малко работещо двигателче.

Идваше отляво.

Той се обърна в тази посока и вдигна пушката, понеже вече знаеше какво следва.

Воуп се беше материализирал само на няколко фута разстояние. Беше отново цял и съвършен поне дотолкова, доколкото горгоните успяваха да възпроизведат маската на човешко същество.

Дейв стреля в лицето на тварта и изби дясната му буза. Преди да смогне да натисне спусъка втори път, видя устата отсреща да се разкривява в подобие на триумфална усмивка точно когато шареният шип се заби отдясно в гърдите му. Воуп дръпна ръката си, а Дейв падна на колене.