Стефани Гарбер - Легендата

Тела настръхна.

Не различаваше ясно лицето му, но разпозна цилиндъра. Елегантен, черен и извън всяко съмнение на Легендата.

Какъв негодник.

Тела знаеше, че Легендата е пълен с тайни, но точно за тази дори не й беше хрумнало. Преструваше се на изгубения престолонаследник. Точно затова я беше зарязал на стъпалата пред храма, когато фойерверките започнаха. Бързал е да отиде при императрицата, за да ги гледат заедно. Макар че сигурно би си тръгнал така или иначе.

Беше си направо неприлично, но Тела не успя да преглътне напушилия я смях. Въобразявала си бе, че тя е ключовата фигура в играта му. Само че Легендата, естествено, не играеше само една игра. Не беше дошъл във Валенда единствено за да унищожи орисиите и да си присвои силите им. Избрал бе столицата за своя игрална дъска, за да се докопа до трона.

В приказките шестнайсетгодишните момичетата разбират, че или са прогонени принцеси с вълшебни сили, или са прокълнати и само красив принц може да развали черната магия. Тела не знаеше какво я очаква през седемнайсетата година от живота й, но подозираше, че ще е много по-зрелищно от гореизброеното.

Покрай траурната атмосфера на Елантинин ден съвсем беше забравила за собствения си празник. Ала въпреки това и като по магия се събуди точно в полунощ, в първата минута на рождения си ден.

Сърцето й още тежеше, но тя бе решила да почерпи сила от изпитанията.

Преди две нощи, когато беше заела мястото на майка си в картата, вярваше, че това ще е истинският край на историята й. Ала беше твърде млада, за да е стигнала края си. Приключенията й едва бяха започнали. Щяха да са по-големи от обещания и по-ярки от съзвездия. И когато дойдеше краят им, Тела щеше да се е превърнала в легенда.

А Легендата щеше да съжалява, че я е зарязал на онези стълби, без дори да се сбогува като хората.

Или вече съжаляваше…

Тя се надигна в леглото си. Стаята беше тъмна, пълна с нощни сенки, но Тела ясно видя подаръка, все едно беше бял ден. Червена роза със съвършено светло стъбло на нощното шкафче до леглото й. Под нея се подаваше сребърен плик, който грееше. Естествено, че ще грее, помисли си тя. Всичко, свързано с Легендата, грееше в мрака.

Тела го взе, измъкна се от леглото и тръгна към прозореца.

Още му беше бясна. Легендата щеше да съжалява, че я е зарязал. Но сърцето й сякаш бе забравило за тази клетва. Препускаше неравномерно в гърдите й, докато Тела отваряше писмото, оставено й от Легендата.

Миришеше на него, на мастило, тайни и опасна магия. Почеркът му беше смел, решителен. Тела плъзна поглед по текста и отказа да се усмихне, ала в сърцето й покълна нещо, което приличаше на надежда.

Донатела,

Ако не греша, днес е рожденият ти ден. Мисля също, че с теб имаме недовършена работа. Все още ти дължа наградата, задето спечели Каравала. Когато решиш да си я вземеш, намери ме.

Ще чакам.

Легендата

Тесте на съдбата — Начин за предсказване на бъдещето. Тестетата на съдбата имат трийсет и две карти, които се състоят от шестнайсет безсмъртни, осем места и осем предмета.

Орисиите — Според легендите нарисуваните в тестетата на съдбата орисии някога са били магически създания. Владели света преди столетия, предвождани от Убития крал и Немъртвата кралица, преди да изчезнат загадъчно.

Висшите орисии

— Убитият крал

— Немъртвата кралица

— Принцът на сърцата

— Девичата смърт

— Падналата звезда

— Късметлийката

— Убиецът

— Отровителят

Нисши орисии

— Лудият шегаджия

— Затворничката

— Жрицата

— Придворните дами

— Невенчаната невеста

— Хаосът

— Бременната слугиня

— Знахарят

Орисани предмети

— Счупената корона

— Роклята на Нейно величество

— Празната карта

— Кървящият трон

— Оракулът

— Картата на всичко

— Неотхапаният плод

— Сънният ключ

Орисани места

— Изгубената кула

— Градината на фантазиите