Стефани Гарбер - Легендата

Нямаше представа къде е отишъл, след като я беше зарязал на стъпалата пред Храма на звездите. Не искаше дори да се пита къде е отишъл. Не искаше да превърта в мисълта си всяка тяхна среща, всяка дума, която й беше казал, всеки поглед, всяка целувка. От спомените болеше — боляха я очите, дробовете, гърлото, особено от спомена за последния им миг заедно.

Да мисли за него беше проява на слабост. От друга страна, би трябвало да е напълно безчувствена, за да го изхвърли от мислите си след всичко, което бяха преживели заедно. А Тела не искаше да е безчувствена. Но не желаеше и мислите за него да я изпепелят.

Единственият начин да се разсее беше да мисли за майка си, която най-после беше тук и щеше рано или късно да се събуди.

Още не можеше да повярва, че Джакс е удържал на думата си и е върнал Палома. Може би наистина беше влюбен в Тела все пак. Тя определено беше единствената му истинска любов. Макар че да те обича орисия сигурно криеше сериозни рискове. Ала в момента не можеше да се тревожи за орисиите. Джакс беше дал ясно да се разбере, че на тях ще им е нужно много време да се събудят.

Тела изтри с влажна кърпа челото на Палома, не че беше нужно. Майка й не беше болна, жестът просто помагаше на Тела да не се чувства безполезна.

— Сякаш времето не я е докоснало през изминалите години — обади се Скарлет. — Това не е нормално.

— Едва ли има нещо нормално, когато си затворен в карта — отвърна Тела.

Скарлет свъси вежди.

Веднага щом стигнаха в двореца предната нощ, Тела заспа в леглото на сестра си. Събуди се, когато Джакс се появи с майка им на ръце. Той не каза къде я е намерил, но спомена, че е била затворена в карта и че Тела я е освободила с цената на голяма саможертва.

Тела се бе надявала, че и този път Скарлет ще предпочете да подмине без внимание разговор, свързан с майка им. Но е много трудно да се правиш на глух и сляп, когато някой лежи в стаята ти и изглежда прокълнат. Скарлет беше подложила сестра си на безмилостен разпит, докато тя не й призна всичко.

Скарлет не прие добре разказа й, особено онази част, в която Тела заема мястото на майка им в картата. След като накара сестра си да обещае, че повече няма да прави такива неща, Скарлет насочи гнева си към Палома и се мръщеше всеки път, когато я погледнеше.

Тела не можеше да я вини. Освен това усещаше, че под привидния си гняв Скарлет изпитва вина, тъй като е останала сляпа за толкова много неща по време на Каравала, а също и за факта, че този път играта е била съвсем истинска. Макар че вината не беше нейна, разбира се. Странно, но Тела не откриваше у себе си съжаление за стореното. Е, искаше й се да не се беше влюбвала в Легендата, но поне Скарлет, за щастие, не повдигаше този въпрос.

Любопитно й беше дали Джулиан е казал на сестра й, че Данте е Легендата. Самата тя не можеше да го изрече, беше й физически невъзможно да говори за това. Скарлет й беше признала, че е решила да даде на Джулиан още един шанс, но не беше влязла в подробности, навярно досещайки се какви са настоящите чувства на Тела към Легендата и Каравала. Ала Тела не вярваше, че сестра й му е простила лесно, не и само срещу горещи погледи и целувки. Това я навеждаше на мисълта, че Скарлет знае за Легендата повече, отколкото беше признала предната нощ.

— Искаш ли да поиграем? — предложи Тела. — Имаш ли тесте обикновени карти? — И отвори чекмеджето на нощното шкафче.

— Не! — скочи Скарлет.

Ако не беше реагирала толкова остро, Тела сигурно щеше да затвори чекмеджето, без да обърне внимание на съдържанието му. Но поведението на Скарлет само изостри любопитството й.

В чекмеджето имаше книга, красиво томче с подвързия от червена кожа, и също толкова красиво писмо, което се подаваше отдолу.

— Какво е това? — Тела издърпа писмото изпод книгата. Беше адресирано до Скарлет. Адресът на изпращача й беше непознат, но не и името над него — граф Николас д’Арси.

Тела остана безмълвна. Просто не смяташе, че да се разкрещи би имало смисъл.

Скарлет се беше изчервила до ушите.

— Мога да обясня.

— Нали уж беше решила да дадеш още един шанс на Джулиан.

— Така е. Но ще дам шанс и на Николас.

— Николас? Вече си на „ти“ с бившия си годеник? — Отчаяно се надяваше, че сестра й се шегува, че просто й връща за многото тайни, които беше пазила от нея. Макар че появата на графа би обяснила напрегнатите погледи, които Скарлет и Джакс си бяха разменили в градината. — Него ли си помолила Джакс да намери?

— Значи ти е казал, че съм го помолила за съдействие? — Изглеждаше изненадана, сякаш наистина имаше доверие на Принца на сърцата.