Стефани Гарбер - Легендата

Не й беше жал за него. Управлението на Джакс би било катастрофално за цялата Меридианна империя. И въпреки това нещо в цялата ситуация я притесняваше. Когато Елантин й беше споделила за изгубеното си дете по-рано същата вечер, Тела не беше останала с впечатлението, че майка и дете са се събрали след дълга раздяла. Дали новият наследник на Елантин не беше самозванец, появил се с единствената цел да отстрани Джакс от трона?

Императрицата беше направила необходимото да защити империята от Джакс и това би трябвало да е достойно за възхищение. Но Тела не можеше да се освободи от чувството, че има нещо нередно.

— Недей да припадаш сега — каза Джакс. — Не ми се разправя със сестра ти.

— Няма да припадна — излъга Тела. — А като стана дума за Скарлет, ти така и не ми каза какво правехте двамата в каретата онази нощ.

— Целувахме се страстно.

Тела едва не се задави.

Джакс кривна устни в нещо като усмивка.

— Сега да не вземеш да издъхнеш. Пошегувах се. Казала си на сестра си, че съм намерил майка ти, и тя на свой ред помоли да й помогна да намери някого.

Това й прозвуча по-добре от страстните целувки, но повдигаше други въпроси.

— Кого търси тя?

— Е, не момчето, с което седи в момента. — Джакс се завъртя бавно към каменната градина.

Тук въздухът беше по-топъл, сякаш това кътче от двореца бе останало недокоснато от злини. Ала статуите изглеждаха някак по-нещастни от последния път, когато Тела ги беше видяла. По-уплашени, по-свити някак, сякаш знаеха, че Легендата е пуснал орисиите на воля, същите орисии, които бяха превърнали градинарите в камък само с декоративна цел.

Тела потръпна в ръцете на Джакс.

Скарлет май беше сляпа за всичко това. Двамата с Джулиан седяха сгушени на скамейка в средата на градината и изглеждаха влюбени до уши. Тела почти можеше да се закълне, че пеперудки пърхаха около главите им.

Е, поне едната от сестрите беше открила щастието тази нощ.

— Сдобрихте ли се най-после? — промълви тя.

Скарлет и Джулиан се стреснаха. Миг по-късно Скарлет скочи от пейката и хукна към Джакс и отпуснатата в ръцете му Тела.

— Какво си сторил на сестра ми? — Насочи обвинително пръст към орисията и белите й дантелени ръкавици станаха черни и кожени.

Сигурно нямаше да се ограничи само с жест, ако Джулиан не я беше прегърнал през кръста да я спре. Маскиран беше като Хаоса, с тежка броня и ръкавици с шипове. Изглеждаше готов да се хвърли в битка. Но под тази корава външност Тела долови истински страх. За разлика от Скарлет той явно знаеше, че Джакс е Принцът на сърцата. И ако наистина беше брат на Легендата, сигурно се питаше защо орисията е още жив.

Джакс само въздъхна.

— Никой в това семейство ли не казва „благодаря“?

— Всеки път, когато те видя, сестра ми е ранена — изтъкна Скарлет.

— Не всеки път. — Джакс разтегли устни в хищна усмивка и премести поглед от Джулиан отново към Скарлет. Тела не чу какво каза на сестра й, но тя млъкна веднага. — А и този път нямам нищо общо — продължи Джакс. — Сестра ти спечели Каравала, но й струваше много. Припадна в Храмовия квартал и Легендата, понеже е голям джентълмен, я заряза там.

— Видяла си Легендата? — ахна Скарлет, едновременно с неверие и любопитство. Същото смесено изражение изопваше лицето на Джулиан, сякаш и той беше колкото изненадан, толкова и притеснен. Обикновено не откъсваше очи от Скарлет, ала сега гледаше напрегнато Тела, сякаш се боеше какви ще са следващите й думи.

— Аз… — Езикът й надебеля изведнъж, а ръцете на Джакс се напрегнаха доловимо. Сигурно точно затова се правеше на толкова загрижен. Все още искаше да научи истинската самоличност на Легендата, за да си върне пълната сила, а не само да убива с целувки. Но дори и Тела да искаше да сподели с него тайната на Легендата, магията бе свила гърлото й така, че не би могла да я разкрие дори с цената на огромни усилия.

— Почти нищо не помня — промълви тя и погледна към Джулиан. — Веднага щом спечелих играта, Легендата си тръгна.

Облекчение се разля в очите на Джулиан.

Скарлет настръхна.

Джакс си пое дълбоко дъх, гърдите му се раздвижиха бавно под гърба на Тела.

— Време е да вървим. Трябва да намерим майка ти.

— Не! — изписка Тела.

Скарлет застина.

Джакс вдигна високо вежди.

— След всичко това не искаш ли да я видиш?

— Естествено, че искам. Но не желая ти да я докосваш.

— Ще си сложа ръкавици — обеща Джакс, после прошепна в ухото й: — Хората знаят, че е опасно да сключиш сделка с орисия, но въпреки това го правят, защото ние държим на думата си. Казах ти, че ако спечелиш играта, ще те събера с майка ти, и точно това смятам да направя.