Рассел Киркпатрик - Дясната ръка на Бога

Не изглеждаше възможно Лийт да може да разчете толкова много нюанси на значение, но той го стори. Вероятно това се дължеше на Стрелата. Джугом Арк изглежда му позволяваше да разбира думите на останалите. Изправянето срещу краля на Немохайм само преди няколко дни беше доказателство за това.

— Пей-ра лежат забравени и изоставени в Астареа — каза Лийт, почти занесено. — Земята е необитавана. Жителите на Табул и Немохайм вече са забравили за сблъсъка си с вас. — И, надявайки се, че догадката му е правилна, добави: — Никой няма да попречи на завръщането ви, за да погребете множеството Имена, стоящи неосвободени.

Това ли е историята? — Лийт отправи бърза мисъл, но на нея не бе отговорено.

Маендрага го наблюдаваше с поглед, който много приличаше на удивление. Островитяните — Пей-ра — започнаха да говорят тихо помежду си. Вече не обсъждаха как да бъде постъпено с младия сквернител.

Все още събирам люде , осъзна Лийт. Някой от народа на Пей-ра щеше да дойде в Инструър, да стане част от спасението на Първородните… Все още не разбираше изцяло и не можеше да види всички детайли на онова, което предстоеше. Но това неразбиране не го измъчваше. А островитяните продължаваха да се съветват, все така избягвайки да срещат погледа му.

Същата нощ Пей-ра организираха съвещание на свещения остров. Гласовете им бяха по-високи от шепот. Биваха изричани неща, които не се изчерпваха само с Имена. Лийт, Маендрага и двамата им спътници не бяха включени, но и без да присъстват можеха да се досетят за темата на разпалените дискусии, провеждани отвъд лагуната. Разговорите продължиха до зазоряване. Сетне, когато бледа светлина порозови небето, се разнесе гръмък вик. Островитяните бързо се затичаха към канутата си.

— Тръгват за Астареа просто така? — попита Лийт, изненадан от липсата на приготовления.

— Не, няма да отидат още сега — отвърна Геинор. Заради дългото мълчание гласът му звучеше по-писклив от обикновено. — Ще изчакат ветровете да променят посоката си — след като лятото отмине и дойдат дъждовете. В момента вятърът духа от запад. Така ще им е много трудно да достигнат Качоейра.

— Тогава какво правят?

Съветникът помълча за момент.

— Нямам представа. Възможно е да се отправят към съседните острови, за да занесат новините и на останалите. Нали не мислиш, че това са всички асламанци? Те обитават над стотица островчета, пръснати из морето. Още една причина, поради която няма да тръгнат веднага.

Геинор бе сключил ръце пред туниката си като наказано момче.

— Ако това се беше случило без наше знание, докато аз отговарях за информираността на Немохайм, кралят щеше да ме прогони моментално. Моя работа е — беше — да зная всичко за земите и хората, които ни заобикалят. Трябва да призная, че не съм отделял особено внимание на асламанците. Нито на мен, нито на когото и да е от Немохайм някога му е хрумвало, че тези островитяни са Пей-ра.

Очевидно възрастният мъж още не можеше да привикне с факта, че не се намира в немохаймския кралски двор. Създаваше се впечатлението, че се извинява някому за допусната грешка.

Лийт се обърна към магьосника.

— А ти знаеше ли?

Маендрага бавно кимна.

— Точно аз би трябвало да знам. Прадядо ми е бил последният Пазител, който ги е срещал. Той ни разказваше за ужасяващите войни, измъчвали Астареа. Неколцина от народа на Пей-ра избягали в Алмукантара. Прадядо се грижел за тях, докато се възстановят. И, Лийт, не мисля, че осъзнаваш какво направи. След като им каза, че Астареа е необитавана, те ще поискат да се завърнат в някогашния си дом. Не се съмнявам, че ще успеят, както и че ще бъдат забелязани. Какво ще стане, когато някой глупак от Табул или Немохайм — нищо лично, Геинор — реши, че щом Пей-ра искат Астареа достатъчно силно, та да изникнат от забвение, значи в цялата работа трябва да има някаква изгода?

— Ще бъде същинска сеч — тъжно каза Грайг. — Също като последния път край Василиан. И както става винаги. — Той погледна към Джугом Арк. Макар и с приглушен блясък, Стрелата продължаваше да привлича вниманието му по начина, по който го правеше още когато бе спрял Лийт и Маендрага по пътя за Бюрей. — Освен ако нещо не бъде направено, за да я предотврати.

Но Лийт вече не го слушаше. Нямаше представа как случващото се сега щеше да се отрази на делото му. Обединяването на шестнадесетте фалтански кралства бе достатъчно трудно и без да се съсредоточава върху народа на Пей-ра — или децата на Мъглата, уайдузите, фенните, фодрамите и прочие лозиани , колкото и печална да беше ориста им. Защото брудуонската армия се задаваше, а той и неговите приятели, макар и пръснати из южните части на континента, представляваха най-голямата надежда на Фалта — може би единствената — за отблъскване на нашественика.