Майкл Скотт - Вещерът

— Изида 3 3 Древноегипетска богиня, символ на майчинството и съпружеската вярност. — Б.пр. ? — изсъска той на древния език на Дану Талис.

— Радвам се да те видя, стари приятелю — каза жената.

— Озирис 4 4 Един от главните богове в Древен Египет, който символизира царската власт; съпруг на Изида. — Б.пр. ?

— Търсим те от много дълго време — добави мъжът. — И ето че те намерихме.

— Виж само какво ти е причинила тя — прошепна Изида, явно разстроена.

Вещицата от Ендор бе затворила Марс в тази килия, сътворена от череп на създание, което никога не бе бродило по земята. Но това не й бе достатъчно: тя измисли още едно мъчение. Накара аурата на Марс да гори непрестанно и да се втвърдява върху кожата му като лава, бликаща от земните недра, обричайки го на вечна агония под тежката кора.

Марс Ултор се изсмя; смехът му прозвуча като ръмжене.

— От хилядолетия не бях виждал никого, а сега май отново съм популярен.

Изида и Озирис се разделиха и минаха от двете страни на това, което приличаше на голяма сива статуя, застинала, докато се опитва да се надигне. Долната половина на тялото на Марс, до кръста, бе потънала дълбоко в земята, която Дий бе превърнал във втечнена кост, а после я бе втвърдил наново, улавяйки го в плен. От протегнатата лява ръка на Древния се спускаха белезникави сталактити, а в гърба му бяха вкопчени вкаменените фигури на противните сатири Фобос и Деймос, раззинали паст. Зад Древния имаше дълъг правоъгълен каменен плинт, където той бе лежал необезпокояван в продължение на хиляди години. Сега дебелата плоча бе разцепена надве.

— Знаем, че Дий е бил тук — рече Изида.

— Да, той ме откри. Изненадан съм, че ви е казал къде съм — изграчи Марс. — Двамата се бихме. Точно той ме заклещи в земята.

— Дий не ни е казвал нищо — рече Озирис. Стоеше зад Марс и щателно изучаваше статуите на сатирите. — Той ти измени. Измени на всички ни.

Марс изсъска от болка.

— Изобщо не трябваше да му се доверявам. Той ме помоли да Пробудя едно момче със златна аура.

— А после го използва, за да призове Коатликуе в това Сенкоцарство — прошепна Изида.

Червено-черен дим блъвна от очите на Марс Ултор. Спазъм разтърси тялото му и големи парчета от втвърдената му аура се отчупиха и паднаха само за да бъдат заменени моментално от нови. Сухият въздух замириса на опърлено месо.

— Коатликуе! Аз се бих с Архонтката последния път, когато тя се развилня из Сенкоцарствата — изпъшка той през болката от горящата аура. — Загубих мнозина добри приятели.

Жената в бяло кимна.

— Всички сме загубили приятели или роднини, убити от нея. Докторът някак си е открил къде се намира и я е призовал.

— Но защо? — избоботи Марс. — В това Сенкоцарство няма достатъчно Древни, за да утолят апетита й.

Озирис почука по гърба на Древния, сякаш опитваше здравината му.

— Смятаме, че е искал да я пусне из Сенкоцарствата. Ние обявихме Дий за утлага заради многобройните му провали. Сега той иска да си отмъсти и съществува опасност неговата мъст да унищожи всички Сенкоцарства, а накрая и този свят. Дий се опитва да погуби всички ни.

Изида и Озирис бяха описали пълен кръг около Древния и сега стояха отново срещу него.

— Но ние тръгнахме по дирята от неговата воня и успяхме да проследим пътя му дотук… до теб — каза Изида.

— Освободете ме — замоли Марс. — Пуснете ме да намеря доктора.

Двамата поклатиха едновременно глави.

— Не можем — каза тъжно Изида. — Зефания те окова с помощта на Архонтско знание и магии на Земните господари, които не са ни известни. Без съмнение ги е научила от Авраам.

— Тогава защо сте тук? — изръмжа Марс. — Какво ви е изкарало от вашето островно Сенкоцарство?

Една сянка се раздвижи на входа.

— Аз ги поканих.

В пещерата пристъпи възрастна жена, облечена със сива блуза и пола. Беше ниска и закръглена, със силно накъдрена синкава коса. Огромни черни очила покриваха голяма част от лицето й, а в дясната й ръка имаше бяло бастунче. Почуквайки с бастунчето пред себе си, тя се приближи към неподвижно пленения Древен и спря, когато бялата пръчка удари на камък.

— Коя си ти? — попита Марс.

— Не ме ли познаваш? — Струйки кафява аура се заиздигаха от плътта на жената и въздухът се изпълни с горчиво-сладкия аромат на горящи дърва.

Марс си пое дълбок треперлив дъх, докато отдавна забравени спомени нахлуха в съзнанието му.

— Зефания!

— Съпруже — каза съвсем тихо Вещицата от Ендор.