Майкл Скотт - Вещерът

Докато двойката се приближаваше към кръглия вход на пещерата, грубите четвъртити глифове, издълбани над отвора, засияха със слаба бяла светлина. Тя се отрази в огледалните им брони, озарявайки вътрешността на пещерата и оцветявайки фигурите им в контрастно черно-бяло. В този миг — само за кратко — те изглеждаха красиви.

Без да погледнат назад, двамата пристъпиха в тъмната пещера…

… И след по-малко от миг двойка, облечена в еднакви бели джинси и тениски, се появи върху кръглия камък, известен като Нулевата точка, пред катедралата „Нотр Дам“ в Париж, Франция. Мъжът хвана жената за ръка и те тръгнаха заедно с бърза стъпка, проправяйки си път сред каменните късове и натрошените статуи, които все още осейваха площада, където Софи и Джош Нюман бяха използвали Стихийна магия, за да сразят оживелите каменни гаргойли на катедралата.

И тъй като това бе Париж, никой не обръщаше внимание на двойка, която носи слънчеви очила нощем.

В сградата бушуваше пожар. Дузина аларми виеха и пищяха, а въздухът бе изпълнен със задушаващ черен дим, напоен със зловонието на горяща гума и топяща се пластмаса.

— Навън, навън, веднага! — Д-р Джон Дий използва късия меч в дясната си ръка, за да разсече една дебела врата от дърво и стомана, сякаш бе хартия. — Надолу по стълбите — заповяда той.

Вирджиния Деър се хвърли без колебание в отвора, искри засъскаха по дългата й тъмна коса.

— След мен — нареди Дий на Джош и се шмугна през разсечената врата. Струйки от жълтата аура на доктора се точеха от плътта му и миризмата на развалени яйца удари право в ноздрите на момчето, когато то забърза подир него.

На Джош му се гадеше ужасно, и то не само заради противния серен облак, изпускан от Дий. Главата му туптеше и пред очите му пулсираха малки цветни точици. Все още бе замаян и разтреперан от срещата си с прекрасната Архонтка Коатликуе. Колкото и да се мъчеше, не можеше да проумее събитията от последните няколко минути. Имаше само най-смътна представа как се е озовал тук. Спомняше си как шофира по междуградски пътища… по магистралата… как навлиза в града. Не знаеше къде отива. Знаеше, само че трябва да бъде някъде.

Джош опита да се съсредоточи върху поредицата от събития, отвели го в горящата сграда, но колкото повече се концентрираше, толкова по-мъгляво ставаше всичко.

А после се бе появила Софи. Най-ясно в ума на Джош изпъкваше ужасната промяна, сполетяла близначката му. Когато Софи пристъпи в апартамента на доктора, Джош бе развълнуван… но и объркан. Какво правеше тя там? Как го бе намерила? Сигурно семейство Фламел я бяха пратили, осъзна той. Но нямаше значение; тя беше с него и можеше да му помогне да доведат Коатликуе в този свят. Това бе най-важното.

Щастието му обаче се оказа краткотрайно. То бързо се превърна в страх, възмущение и дори гняв от действията на сестра му. Софи не бе дошла да му помогне, тя… е, Джош не знаеше какво всъщност искаше тя. Бе гледал зашеметен как аурата й се втвърдява в зловеща на вид сребърна броня около тялото й, а после сестра му коравосърдечно бе нападнала с камшик прекрасната и беззащитна Архонтка. Отчаяните викове на Коатликуе късаха сърцето му и когато тя се обърна към Джош и протегна ръка, изражението на болка и измамена надежда в големите й очи бе непоносимо. Той я бе призовал от нейното Сенкоцарство; той бе виновен за болката й. А не можеше да й помогне.

Ифа бе скочила на гърба на Коатликуе, за да я държи, докато Софи продължаваше да я налага с ужасния камшик. А после бе издърпала ранената Архонтка обратно в нейното Сенкоцарство. Когато Коатликуе изчезна, Джош за миг изпита чувство на ужасна загуба. Бе на косъм от това да стори нещо забележително. Ако бяха позволили на Коатликуе да се върне в този свят, тя щеше да… Джош пое голяма глътка пушек с мирис на гума и очите му се насълзиха. Не беше сигурен какво би направила тя.

Две стъпала под него Дий се обърна и го погледна в полумрака.

— Стой близо до мен — изръмжа той. Посочи с брадичка назад към горящата стая. — Видя ли какво направиха? Както винаги смърт и разруха следват семейство Фламел и техните слуги.

Джош се закашля отново, мъчейки се да поеме свеж въздух в дробовете си. Не за първи път чуваше това обвинение.

— Скатах каза същото.

— Грешката на Сянката бе, че избра неправилната страна. — Усмивката на Дий бе зловеща. — Грешка, която и ти едва не повтори.

— Какво стана там горе? — попита Джош. — Всичко се разви толкова бързо, а и Софи…