Майкл Скотт - Вещерът

— Сега не му е времето за обяснения.

— Кажи ми — настоя ядно Джош и в зловонния въздух се разнесе слаб дъх на портокали.

Дий спря. Аурата му бе толкова ярка, че очите и зъбите му изглеждаха жълти.

— Джош, ти бе на секунди от това да промениш света завинаги. Щяхме да сложим началото на процес, който да превърне земята в рай. И ти щеше да си оръдието на тази промяна. — Лицето на доктора се втвърди в маска на гняв. — Днес семейство Фламел ми попречиха. И знаеш ли защо? Защото те — и другите като тях — не искат светът да бъде по-добро място. Фламел виреят в сенките, в покрайнините на обществото, водят таен живот, изпълнен с лъжи. Те набират сила от болката, от нуждите на другите. Знаят, че в моя нов свят няма да има сенки, в които да се крият, нито страдания, от които да се възползват. Те не искат аз — и другите като мен — да успеем. С твоя помощ ние стигнахме по-близо до целта си откогато и да било.

Джош се намръщи, мъчейки се да проумее казаното от доктора. Да не би Дий да лъжеше? Сигурно… макар че Джош не можеше да се отърве от чувството, че в думите на безсмъртния се съдържат частица истина. В такъв случай какви бяха Фламел?

— Кажи ми нещо — рече Дий. — Ти нали видя Коатликуе?

Джош кимна:

— Видях я.

— Красива ли беше?

— Да. — Той премигна, докато си спомняше. Коатликуе бе по-красива от всички жени, които бе виждал някога.

— Аз също съм я виждал в истинския й облик — рече тихо Дий. — Тя беше една от най-могъщите Архонтки, древна, може би дори неземна раса, която е управлявала този свят във Времето преди времето. Коатликуе бе учен и използваше напреднала технология, която граничеше с магия. Умееше да манипулира чистата материя. — Дий изгледа внимателно Джош и продължи бавно. — Коатликуе би могла да пресътвори нашия свят, да го поправи, да го възстанови. Но ти видя как постъпи Ифа с нея, нали?

Джош преглътна тежко. Бе видял как Ифа скочи на гърба на Архонтката и я издърпа обратно в зейналия вход към Сенкоцарството й. Кимна още веднъж.

— И видя какво й причини сестра ти?

— Да.

— Софи я бичуваше, а и камшикът й не бе обикновен. Обзалагам се, че Пернел го е направила. Изплела го е от змии, откъснати от косата на Медуза. Дори най-лекото му докосване причинява неописуема агония. — Дий посегна и сложи длан на рамото на момчето. Джош усети как надолу по ръката му плъзва топлина. — Джош, Софи вече е изгубена за теб. Тя се намира в плен на магията на семейство Фламел. Сега е тяхна марионетка, тяхна робиня. Те ще я използват докрай, както са сторили с толкова много други в миналото.

Джош кимна за трети път. Знаеше, че преди тях е имало и други близнаци, и също така знаеше, че не са оцелели.

— Вярваш ли ми, Джош Нюман? — попита изведнъж Дий.

Джош погледна Магьосника, отвори уста да отговори, но не каза нищо.

— Аха — усмихна се Дий. — Добър отговор.

— Но аз не отговорих.

— Понякога липсата на отговор също е отговор — рече безсмъртният. — Нека преформулирам въпроса си: Вярваш ли ми повече, отколкото на Фламел?

— Да — отвърна мигновено Джош. Относно това не изпитваше никакви съмнения.

— А какво искаш?

— Да спася сестра си.

Дий кимна.

— Разбира се — каза той, без да може да скрие насмешливата нотка в гласа си. — Ти си човек.

— Тя е омагьосана, нали? Как да разваля магията? — попита настоятелно Джош.

Сивите очи на Дий се превърнаха в жълти камъчета.

— Има само един начин: трябва да убиеш онзи, който я контролира — или Никола, или Пернел Фламел. Или и двамата.

— Не знам как…

— Мога да те науча — обеща Дий. — Трябва само да ми се довериш.

Дълбоко в сградата се пръсна стъкло: тънки, звънтящи, почти мелодични звуци, а после вратата горе се отвори с трясък от горещината и поток от въздух се втурна по стълбището. Поредица от експлозии разтърсиха сградата и по мазилката плъзна мрежа от пукнатини. Металното перило изведнъж се нажежи дотолкова, че не можеше да се пипне.

— Какво държиш там горе? — извика Вирджиния Деър от долния край на стълбището. Безсмъртната бе обвита в полупрозрачна зелена аура, която надигаше меката черна коса от гърба и раменете й като наметало.

— Само няколко дребни алхимически експеримента… — започна Дий.

Оглушителна експлозия повали тримата на колене. Парчета мазилка се посипаха от тавана и стълбището се изпълни със силен мирис на канализация.

— И един-два по-едри — добави той.

— Трябва да се махаме оттук. Цялата сграда ще рухне — каза Деър. Обърна се и продължи надолу по стълбите, а Дий и Джош я последваха по петите.