Майкл Скотт - Вещерът

Докато се приближаваше към стълбите, Софи видя белите тюлени пердета да помръдват и разбра, че леля й я наблюдава. Хвърли поглед назад към Нитен и той кимна леко. Бе забелязал движението.

— Каквото и да кажеш, гледай да е простичко — посъветва я той.

Вратата се отвори и се появи дребната крехка фигура на леля Агнес, слаба и кокалеста женица с възлести колене и подути от артрит пръсти. Лицето й бе ъгловато, с остра брадичка и правилни скули, а очите й бяха дълбоко хлътнали. Стоманеносивата й коса бе сресана назад и хваната в стегнат кок, и това изпъваше кожата на лицето й.

— Софи — каза много тихо старицата. Приведе се напред и примижа късогледо. — А къде е брат ти?

— О, той идва, лельо — рече Софи, докато се качваше по стълбите към предната врата. Щом стигна горе, се наведе към леля си и я целуна по бузата. — Как я караш?

— Чакам ви да се върнете при мен — каза старата жена. Звучеше уморена.

Софи усети да я жилва чувство за вина. Макар че леля им често ги влудяваше, близнаците знаеха, че има добро сърце.

— Лельо, искам да те запозная с един мой приятел. Това е…

— Миямото Мусаши — каза много тихо леля Агнес и гласът й се промени леко, стана по-дълбок, по-мощен и властен. — Ето че се срещаме отново, Майсторе на меча.

Софи бе минала покрай леля си и влязла в тъмния коридор, но при тези странни думи спря и се завъртя рязко. Леля й току-що бе заговорила на японски! И отнякъде знаеше името на Нитен — истинското му име. Та Софи дори не го бе представила! Момичето примигна: съвсем слаба струйка бял дим се виеше от старицата. И изведнъж миризмата на жасмин стана много силна.

Жасмин…

Изникнаха спомени.

Тъмни и опасни спомени: за огън и кръв, за небе с цвят на сажди и море, пълно с корабни останки.

— А къде е страховитата Ифа от Сенките? — продължи Агнес, минавайки от японски на английски.

Спомени за кристална кула, блъскана от кипнало море. Дълги назъбени пукнатини прорязаха повърхността й само за да заздравеят мигновено. Мълния се изви в гигантски спирали около кулата. И една жена тичаше, тичаше, тичаше нагоре по безкрайно стълбище.

Софи усети как светът се раздвижи и завъртя около нея. Посегна да се опре на стената и осъзна, че сребърната й аура блещука върху плътта й.

Жасмин…

Спомени за жена, застанала на колене пред една златна статуя и стискаща в ръце малка, обкована в метал книга, докато зад нея светът се разпада на късчета стъкло и огън.

Нитен пристъпи към Агнес и се поклони дълбоко.

— Тя потъна в едно Сенкоцарство заедно с Архонтката Коатликуе, господарке — каза той.

— Жал ми е за Архонтката — промълви тихо леля Агнес.

И Софи изведнъж си спомни защо мирисът на жасмин й е толкова познат. Това бе любимият парфюм на леля Агнес. А също и ароматът на Цагаглалал, Тази, която наблюдава.

А после светът се завъртя около нея и почерня.

На дивия североизточен бряг на Дану Талис една невъзможно висока, невероятно тънка кула от усукано стъкло се издигаше от морето край град Муриас 12 12 Легендарен потънал град в келтската митология. — Б.пр. . Градът бе древен, но кулата датираше от хилядолетия преди него. Когато Великите древни създали остров Дану Талис, издигайки морското дъно в един невероятен акт на стихийно съзидание, от дълбините бил изтръгнат и стъкленият шпил заедно с останките от град на Земните господари. Голяма част от този древен град бе споена в буци от разтопено стъкло, нашарени с нишки чисто злато — свидетелство за ужасните битки, водени от Земните господари с Архонтите и Великите древни във Времето преди времето.

Но кристалната кула бе чиста и блестяща, незасегната от невероятната жега, стопила околните сгради. Намираше се върху скалисто парче земя, което се превръщаше в островче при всеки прилив. Бе изградена само от бял, подобен на кварц, кристал и променяше цвета си според времето и приливите: от мразовито сиво до ледено синьо и от алабастрово бяло до арктическо зелено. Когато вълните блъскаха по гладките стени, солената вода съскаше и кипеше, така че кулата бе непрестанно обвита в пара, макар че самите камъни бяха студени. Нощем шпилът й излъчваше бледа фосфоресцентна светлина с цвят на пресечено мляко, която пулсираше бавно и равномерно като голямо сърце, пращайки туптящи ивици светлина — червени и пурпурни — по дължината й. През зимните месеци, когато люти вихрушки връхлитаха откъм Великия лед на Върха на света, за да покрият град Муриас с дебел сняг и здрав лед, кулата оставаше незасегната.