Майкл Скотт - Вещерът

Макиавели пусна Били и бръкна в джоба си да извади лист хартия.

— Моят господар ми даде също така и инструкции — каза той, докато разгъваше листа, за да разкрие поредица от точки и тирета.

— Имаме ли кракен? — попита бързо Били. — Можем ли да освободим кракен?

Нерей и Макиавели се обърнаха да изгледат младия американски безсмъртен.

— Какво? — попита Били, местейки очи от единия към другия. Обърна се към Макиавели. — Какво?

Сивите очи на италианеца проблеснаха предупредително.

— Нямаме кракен — каза Нерей. — Освен това, дори и да имахме, те са горе-долу толкова големи. — Доближи палеца и показалеца си, така че между тях останаха само два-три сантиметра.

— Мислех, че са по-едрички.

— Моряшки приказки. А както знаеш, моряците са ужасни лъжци.

— Какво имаме? — попита Макиавели. — Като за начало ми трябва нещо драматично, нещо зрелищно, което да направи впечатление на хората и да привлече вниманието им.

Нерей се замисли за момент, а после се усмихна, показвайки зловещите си зъби.

— Имам Лотан 13 13 Седмоглав морски змей в митовете на древния град държава Угарит, съществувал на територията на днешна Сирия. — Б.пр. .

Макиавели и Били се втренчиха неразбиращо в него.

— Онзи Лотан — наблегна Нерей.

Двамата безсмъртни поклатиха глави.

— Нямам никаква представа какво е това — призна Макиавели.

— Хич не ми звучи страшно — рече Били.

— Седмоглав морски змей.

Макиавели кимна.

— Това може да свърши работа.

— Със сигурност ще им привлече вниманието — промърмори Били.

— Следят ни — каза Джош.

Джон Дий и Вирджиния Деър се завъртяха в седалките, за да погледнат през задното стъкло. Петима колоездачи въртяха бясно педали след тях, криволичейки умело между колите на долното ниво на моста „Оукланд Бей“. Свиреха клаксони и звукът отекваше в металните подпори и стоманеното горно ниво.

— Мислех, че не пускат колела на моста — каза Дий, като посегна към меча в краката си.

— Защо не излезеш да им го кажеш? — обади се Вирджиния Деър.

— Два мотоциклета се приближават бързо, отляво и отдясно — рече Джош. По друго време вероятно щеше да е уплашен, но последната седмица го бе променила. Беше го направила силен и уверен. Освен това можеше да се отбранява, помисли си той, хвърляйки поглед към каменния меч на пода до себе си.

— Може да не е нищо… — започна Дий.

— Носят раници — добави Джош.

— Торбалани — каза уверено Деър.

Джош хвърли поглед към двете странични огледала и пулсът му се ускори. И от двете страни се виждаха мотористи с черни шлемове.

— Точно зад нас са.

— Ти се съсредоточи върху шофирането — рече Дий. — Ние с Вирджиния ще се погрижим за това.

— Отпред движението е спряло — каза равно Джош, гледайки светещите стопове по-надолу по моста. Гласът му бе спокоен, овладян.

Дий се приведе напред между седалките. После посочи наляво.

— Хвани изхода към Острова на съкровищата. Не давай мигач, просто го направи.

Джош завъртя волана и тежката кола кривна с писък на гуми през две пътни ленти. Мотористът отляво удари спирачки и задната му гума остави дълга, димяща диря. Мотоциклетът се заклатушка и падна, и мъжът се изтърколи по земята. Коли спряха със свистене.

— Добра работа — рече Вирджиния. — Отдавна ли караш кола?

— Не много отдавна — Джош се ухили, — но през последната седмица насъбрах доста практика.

Пътят изви вляво и очите на Джош се насълзиха, щом излезе от сенчестото долно ниво на моста на яркото слънце. После изведнъж пред него се ширна Заливът на Сан Франциско и градът отвъд. В далечината, точно срещу него, насред залива се намираше остров Алкатраз.

— Вирджиния. Мотористът се приближава от твоята страна! — извика Джош.

Жената натисна бутона за сваляне на прозореца. Останалият моторист се бе изравнил с летящата лимузина и се опитваше да бръкне в раницата с дясната си ръка, докато управлява мотоциклета с лявата.

— Здрасти — каза тя. Сумрачната вътрешност на колата се озари от топло зелено сияние и въздухът се изпълни с аромата на градински чай. Вирджиния потърка палец и показалец и Джош видя в огледалото как между тях се появява малко топче зелена енергия. Тя го запрати срещу моториста.

— Не улучи! — сопна се Дий. — Чакай, нека аз да…

— Търпение, докторе, търпение — рече Вирджиния.

Предната гума на мотоциклета изведнъж се разпадна на черен прах. Спиците се огънаха, колелото поддаде и той кривна встрани. Предната вилка дереше бетона, мятайки дъжд от искри. После моторът се блъсна в ниската предпазна стена откъм залива, мъжът бе изхвърлен през нея и изчезна без никакъв звук.