Майкл Скотт - Вещерът

— Лодка — каза веднага Джош.

Дий го погледна изненадано.

— Да, точно така. Ще наемем лодка, ако можем, или ще я откраднем, ако се налага. Докато някой стигне дотук, отдавна ще сме заминали.

— Накъде? — попита Вирджиния.

Дий потърка радостно ръце.

— Към последното място, на което ще ни търсят.

— Алкатраз — каза Джош.

Всичко е било сън.

Нищо повече от особено ярък сън. И то какъв сън!

Софи Нюман лежеше по гръб на леглото си и се взираше нагоре в познатия таван. Преди много време някой — може би майка й, която бе невероятно талантлива художничка — бе боядисала тавана в наситено тъмносиньо. Сребърни звезди образуваха съзвездията Сириус и Орион, а огромен ярък полумесец заемаше ъгъла, противоположен на леглото й. Луната бе нарисувана с фосфоресцираща боя и сиянието й я приспиваше всеки път, когато прекарваше нощта в дома на леля си. Стаята на Джош, в съседство с нейната, бе пълна противоположност: бледосиня, с огромно златно слънце по средата на тавана. Най-много от всичко Софи обичаше да заспива, загледана в тавана, проследявайки формата на съзвездията. Често си представяше, че пада нагоре към звездите, а после сънуваше, че лети. Тези сънища й харесваха особено много.

Софи се протегна и се зачуди колко ли е часът. В стаята цареше полумрак, което обикновено означаваше, че е точно преди разсъмване, но го нямаше онова усещане за покой във въздуха, характерно за миговете преди градът да оживее. Очите й се откъснаха от тавана и се плъзнаха надолу: нямаше и следа от утринен светлик по стените. Всъщност стаята бе сумрачна, което намекваше, че е ранен следобед. Толкова ли се беше успала? Бяха й се присънили такива шантави неща. Нямаше търпение да разкаже на Джош.

Софи се претърколи… и откри, че леля Агнес и Пернел Фламел седят отстрани на леглото и я гледат. И изведнъж й се догади ужасно: не беше сън.

— Будна си — каза леля Агнес.

Софи присви очи към леля си. Старицата изглеждаше досущ както винаги и въпреки това момичето знаеше, че тя не е обикновено човешко същество.

— Тревожехме се за теб — рече Агнес. — Стани, вземи си душ и се облечи. Ние ще те чакаме в кухнята.

— Имаме да си поговорим за много неща — добави Пернел Фламел.

— Джош… — започна Софи.

— Знам — каза нежно Пери. — Но ще го върнем, обещавам ти.

Софи се надигна в леглото, придърпа колене до брадичката си и зарови лицето си в ръце.

— За миг си помислих, че всичко е било сън. — Тя си пое дълбок, треперлив дъх. — И исках да разкажа на Джош, и да се посмеем заедно, и после да се опитаме да отгатнем откъде са се взели различните части от съня, и после… — Сълзите бликнаха и я разтърси ридание. Сребърни капчици опръскаха чаршафите. — Това не е сън. Истински кошмар е.

Изкъпана, облечена в чисти дрехи и чувствайки се малко по-добре, Софи тъкмо излизаше от стаята си, за да слезе в кухнята, когато чу гласовете откъм спалнята на леля й в дъното на коридора.

Леля й.

Тези думи я смразиха.

Откакто се помнеше, семейството й ходеше на гости на леля Агнес. Близнаците имаха собствени стаи в къщата, а предната спалня винаги бе отделена за родителите им. Софи и Джош знаеха, че Агнес всъщност няма кръвна връзка с тях, макар че е свързана някак си със сестрата или братовчедката на баба им. Но винаги я бяха наричали леля: дори майка им и баща им наричаха старата жена леля Агнес.

Коя беше тя? Какво беше тя?

Софи бе видяла бялата й аура, бе помирисала жасмина, беше я чула да говори на японски с Нитен и да се обръща към него с истинското му име. Агнес беше Цагаглалал, която не бе Древна, но бе по-стара от Потомците. Дори Зефания, Вещицата от Ендор, знаеше много малко за нея.

Изведнъж спомените се запроцеждаха през съзнанието й.

Блестяща кристална кула, блъскана от огромни вълни, които се превръщаха в пара, щом я докоснат.

Златна маска.

Сборника.

Тези спомени обаче изчезваха също толкова бързо, колкото се появяваха, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Единственото, което Софи знаеше със сигурност, бе, че старицата, която цял живот бе смятала за леля Агнес, бе Цагаглалал, Тази, която наблюдава. Оставаше обаче смразяващият въпрос: Кого наблюдаваше тя? И защо?

Софи тръгна по коридора към спалнята на Агнес. Трябваха й няколко мига, за да разпознае гласовете, носещи се иззад затворената врата. Двама мъже говореха едновременно, минавайки с лекота от японски на английски и обратно: Прометей и Нитен. Софи бе толкова зашеметена от всичко случило се, че дори не се изненада, че Господаря на огъня е там. Инстинктивно разбра, че и двамата знаят, че е в коридора. Опря длан в бялата врата и се готвеше да я бутне, но вместо това почука лекичко.