Майкл Скотт - Вещерът

Изведнъж Древния осъзна, че Авраам се взира в него. Усмивка изви тънките му устни.

— Ти ме видя вчера — каза тихо Мага. — Не съм се променил оттогава.

Прометей кимна и бузите му придобиха цвета на огненочервената му коса.

Преобразяването бе едновременно ужасно и красиво. И макар че Авраам никога не говореше за него, двамата с Прометей знаеха, че може да свърши само по един начин: Промяната щеше да го превърне в жива статуя, неспособна на говор или движение, макар че умът му щеше да остане буден и любознателен. Прометей никога не го бе питал, но подозираше, че Мага знае точно колко време му остава.

— Кажи ми новините — рече Авраам.

— Не са добри — предупреди го Прометей. Видя болезнено изражение да пробягва по живата част от лицето на Мага, но продължи бързо. — Появиха се странници — както каза ти — на хълмовете южно от града. Но анпу ги чакаха. Заловиха ги и ги откараха с виманите. Нямам представа къде са сега, но предполагам, че са в тъмниците под имперския дворец.

— В такъв случай са недостижими за нас, което означава, че сме обречени. — Авраам се извърна. Вдигна двете си ръце и синьо-белият глобус се появи отново във въздуха. Тънки бели облаци се завихриха около сферата, плувайки над зелено-кафявите земни маси. А по средата на глобуса бе остров Дану Талис.

— Какво ще стане сега? — попита Прометей.

Авраам събра двете си длани — металната и живата — и обхвана реещия се свят. После стисна. Зрънца от синьо и бяло, зелено и кафяво се посипаха като пясък между пръстите му. Той се обърна към Древния и светлина бликаше от металната част на лицето му.

— Сега светът ще свърши.

— Това е Нерей — каза бързо Николо Макиавели на Били Хлапето. Лявата му ръка бе отпусната върху рамото на младежа, но пръстите му се бяха впили в един нерв отстрани на шията. Всеки път, когато Били си отвореше устата да каже нещо, Макиавели стисваше, за да го накара да мълчи. — Били, това е Морския старец, един от най-могъщите Древни. — Той отпусна за миг натиска си върху шията на безсмъртния.

— Радвам се да се запознаем, не ще и дума — изграчи Били.

Ярката бяла светлина, сътворена от Макиавели, все още озаряваше тунела. Тя разкриваше нисък, широкоплещест мъж, с гъста, дълга до раменете коса и силно накъдрена брада. Грозно изгаряне обезобразяваше мургавото му чело, а още няколко подобни осейваха гърдите и раменете му. Беше облечен в изплетен от водорасли елек, а в лявата си ръка държеше остър каменен тризъбец. Нерей тръгна напред, а бялата светлина се сниши и озари долната половина на тялото му. Макиавели усети как Били си поема смаяно дъх и пръстите му още веднъж стиснаха нерва на шията на американеца, за да му попречи да коментира. Морския старец бе човек само от кръста нагоре; отдолу се виеха и гърчеха дълги октоподски пипала.

— За мен е чест да се срещнем — каза Макиавели.

— А ти си безсмъртният италианец. — Гласът на Нерей звучеше като бълбукане. — Онзи, когото наричат Създателя на крале.

Макиавели се поклони.

— Не съм чувал тази титла от дълго време.

— Така те наричаше твоят господар — продължи Морския старец.

— Господарят ми е много великодушен — рече любезно безсмъртният.

— Господарят ти е много опасен. И не е особено доволен от теб. Както и да е, това не е моя грижа. Възложиха ми да ти съдействам, Създателю на крале. Какво искаш?

— Бях пратен тук да освободя съществата от килиите, за да нападнат Сан Франциско. Според заповедите, трябва да започна със земноводните твари и да ги пусна в залива. Казаха ми, че ти и дъщерите ти ще ги поведете към града.

Гласът на Нерей бе влажен и лепкав.

— Разполагаш ли с думите, които ще събудят създанията?

Макиавели вдигна една цветна снимка с висока резолюция.

— Моят господар ми прати това. То е от Пирамидата на Унис.

Нерей кимна. Три от пипалата му се размахаха във въздуха пред италианеца.

— Дай да видя.

Макиавели отстъпи крачка назад от посягащите пипала на Древния.

— Не ми ли вярваш, безсмъртни? — сопна се Нерей.

Макиавели обърна снимката към създанието.

— Не искам да се намокри — обясни той. — Разпечатах я на мастиленоструен принтер. От влагата мастилото ще се разтече. А аз със сигурност не искам да разочаровам господаря си отново.

— Вдигни я. Дай да погледна. — Нерей се наведе напред и присви очи. После неохотно бръкна в един джоб на елека си и извади запечатваща се найлонова торбичка. В нея имаше калъф за очила. Нерей го отвори, извади чифт очила за четене, постави ги на носа си и погледна отново снимката. — Старото царство — промърмори той, после кимна. — Това са Словата. Внимавай, италианецо, в тях се крие голяма сила. Какво искаш да освободиш най-напред?