Майкл Скотт - Вещерът

— Ти ми обеща свят… — започна тя и в същия миг ръката на Дий се стрелна и я докосна, а очите му посочиха към Джош. Паузата в изречението й бе толкова кратка, че почти не се забеляза. — … без болка и страдания — довърши Деър, неспособна да скрие нотката на сарказъм в гласа си.

Джош сви надясно от Бей Стрийт по „Ембаркадеро“.

— Още не всичко е загубено — рече Дий. — Не и докато имаме това. — Той разтвори лекьосаното си и съдрано палто и извади малка книга, подвързана в потъмняла зелена мед. Тя бе с размери около петнайсет на двайсет и три сантиметра и бе постара от човечеството. Докторът плъзна пръсти по метала и под тях запукаха и заиграха жълти частици. Въздухът моментално загорча, когато трите им аури — портокалова, чаена и сярна — се смесиха. Искри затанцуваха по всяка метална повърхност в колата. Лампите в купето замигаха, после угаснаха и LCD екранът на сателитната навигационна система се изпъстри с размазани дъгоцветни ивици. Радиото се включи от само себе си и изреди дузина станции, преди да замлъкне сред статично пращене. Всички индикатори на таблото грейнаха в предупредително червено. Тежката кола подскочи и загуби скорост.

— Затвори я — извика Джош от предната седалка. — Ще унищожи електрониката в колата.

Дий захлопна книгата и я пъхна обратно под палтото си. Момчето завъртя ключа в стартера, за да запали отново. Моторът се закашля, после оживя и Джош натисна газта до дупка.

— Добра работа — рече Вирджиния Деър.

— Сборника е ключът — продължи Дий, сякаш нищо не се бе случило. — Сигурен съм в това. Трябва само да разбера как да го използвам. — Той се приведе напред и потупа Джош по рамото. — Само някой да не бе откъснал последните две страници.

Джош не продума. Интересно, но съсредоточаването върху трудното шофиране му позволяваше да мисли отново ясно. Под тениската си в платнена торбичка, окачена на шията, носеше откъснатите страници от Сборника. Макар че бе започнал да вярва на английския магьосник — или поне да изпитва по-малко недоверие към него, отколкото към Фламел — по някаква причина, която не разбираше съвсем, все още не му се искаше да каже на Дий, че страниците бяха у него.

— Всички идват насам — каза тихо Вирджиния Деър. — И имам предвид наистина всички. Онези кукубути, които срещнахме в Лондон, са нищо в сравнение с тварите, които се насочват към този град. — Тя се изви в седалката, за да погледне през задния прозорец. Висок стълб от дим се издигаше в небето над Сан Франциско. — Човешките власти ще започнат разследване. Първо компанията ти предизвиква хаос в Охай, а сега и централният ти офис е изпепелен. — Още докато говореше, тътен на експлозия отекна във въздуха като далечна гръмотевица. — А и това не е някакъв обикновен пожар. Сигурна съм, че ще открият, че си съхранявал забранени вещества в сградата.

— Няколко химикали, нужни за моите експерименти — рече презрително Дий.

— Опасни химикали — продължи Деър. — Освен това нападна двама полицаи. Властите ще те проверят много внимателно, доктор Дий. Доколко си уязвим за подобен вид разследване?

Дий сви неловко рамене.

— Ако ровят достатъчно надълбоко, сигурен съм, че ще открият нещо. В съвременната компютърна епоха нищо не може да се опази в тайна.

Вирджиния духна лекичко във флейтата си. Звукът бе остър, неприятен.

— От полицейското управление на Сан Франциско ще повикат ФБР; те ще говорят със Скотланд Ярд в Лондон и ако оттам направят връзка със скорошното опустошение в Париж, ще се свържат с френската Сигурност. А щом тамошните полицаи започнат да те търсят на камерите за наблюдение, ще те открият. После ще започнат да задават въпроси. Сигурна съм, че ще искат да знаят как си стигнал от Охай до Париж, без пътуването ти да е регистрирано никъде, и как после си успял да се върнеш в Сан Франциско, без да се качваш на пътнически или частен самолет.

— Не е нужно да звучиш толкова доволно — промърмори Дий.

— А да не забравяме и за Древните. Предполагам, че още в този момент Древни, Потомци и всевъзможни създания идват насам, следвайки вонята на магия. Без съмнение има предложена баснословна награда за теб — жив или мъртъв.

— Жив — каза жално Дий, — искат ме жив.

— Откъде знаеш?

— Макиавели ми каза.

— Макиавели! — възкликнаха едновременно Вирджиния и Джош.

— Той не ти е приятел, Джон — каза Вирджиния, — освен ако не си променил коренно отношението си към него през последните няколкостотин години.