Майкл Скотт - Вещерът

Мъжът с куката придърпа наметалото около себе си и се обърна с лице към групата.

— Времето има много нишки. Древния Хронос може да се движи напред-назад по тях, макар и само като наблюдател. Той никога не се меси. Една-единствена промяна би засегнала цялата времева нишка, както и всички други, произтичащи от нея.

— Моят господар Таммуз може да се движи през времето — каза Паламед.

Маретю кимна.

— Но може само да се върне и да види какво е било. Хронос може да отиде напред и да види какво ще бъде.

Сен Жермен погледна към него.

— Аз съм си имал вземане-даване с това скверно създание Хронос. На него не може да му се има доверие.

Маретю се усмихна и ъгълчетата на сините му очи се набръчкаха.

— Той не те обича, това е вярно. Да се надяваме, че няма да се срещнете.

— И какво прави точно тази нишка на времето толкова специална? — попита тихо Сен Жермен.

Маретю се обърна да погледне към златния остров.

— Всяко голямо събитие създава множество времеви потоци, различни възможности и варианти. — Той махна с ръка. — Както можете да си представите, при унищожаването на това място възникнаха невероятно количество различни потоци на времето.

— Да… и? — попита остро Сен Жермен.

— Ние преминахме през тринайсет порти на Сенкоцарства, за да стигнем дотук. Хронос ги подреди за мен, така че не само да се движим назад във времето, но и да пресичаме времевите потоци. Тук и сега се намираме в първичния времеви поток, преди светът да потъне и потоците на времето да се разделят.

— Но защо? — попита Уил. — Ако не правим нищо, светът ще потъне и всичко ще продължи, както си е било, нали?

— Да, но Древните, предвождани от Озирис и Изида, са изготвили план, който ще промени всичко. Те смятат да се погрижат Дану Талис да не потъне.

Сен Жермен кимна.

— На тяхно място и аз бих направил същото, а предполагам, че са имали хилядолетия, за да усъвършенстват плана си.

— Какво ще стане, ако успеят? — попита Жана.

— Тогава всичко, което познавате, просто ще спре да съществува — повтори Маретю. — Не само в този свят, а и в безбройните Сенкоцарства. Милиарди животи, десетки милиарди, ще бъдат погубени. Но вие — всички вие тук — имате силата да предотвратите това.

Седнала на ниския хълм и загледана в просналия се пред нея остров, Жана д’Арк посегна и хвана ръката на съпруга си. Граф Сен Жермен покри дланта й със своята и тя стисна силно пръстите му. Той се приведе и я целуна по бузата.

— Мисли за това просто като за още едно приключение — прошепна той. — Преминали сме през толкова много.

— Не и като това — промълви тя на френски.

Шекспир се приближи до Сарацинския рицар.

— Иска ми се да пишех още — измърмори той. — Ех, каква история би излязла от това!

— Притеснява ме как ще свърши тази история — избоботи Паламед. — Винаги съм копнял най-вече за спокоен живот. Но все се оказвам насред войни и битки. — Той поклати глава.

— Колко ли е стар този град? — зачуди се на глас Сен Жермен. Примижа към лабиринта от улици и канали. — Малко ми напомня на Венеция.

Маретю сви рамене.

— Градът е по-млад от острова, а островът е по-млад от Земята. Говори се, че Великите древни издигнали острова за един ден, съчетавайки всички Стихийни магии. Това се смята за най-великия магически подвиг, който светът някога е виждал.

— Там има ли библиотека? — попита Шекспир.

— Да, Барде. Една от най-забележителните на света. Великата библиотека на Дану Талис се намира в огромна зала, изсечена в камъка в основата на тази пирамида. Можеш да прекараш остатъка от живота си в изследване на съдържанието само на един рафт. А там има стотици километри от рафтове. Островът е сравнително нов, но цивилизацията на Дану Талис е много, много по-стара. Великите древни са управлявали преди Древните, а върху стъпалата на пирамидата е изсечен Списък на кралете, който се простира стотици хиляди години в миналото. А преди Великите древни е имало други раси: Архонтите, Предтечите и в много далечното минало — Земните господари. Всяка цивилизация е построена върху руините на предходната. — Маретю посочи с куката си към огромната стъпаловидна пирамида. — Това е Пирамидата на слънцето — самото сърце на острова и на цялата империя. Последната битка ще бъда спечелена или загубена тук.

— И ти знаеш всичко това, защото вече се е случило — рече Скатах.

— В една от времевите нишки, да.

— А какво става в другите нишки?

Маретю сви рамене.

— Има много нишки, много възможности, но ние се върнахме в точката, преди тези нишки да се разделят, където действията ни могат да оформят бъдещето.