Майкл Скотт - Вещерът

— Откъде знаеш, че е така? — настоя Скатах.

— Защото Авраам Мага ми каза.

— Мисля, че трябва да отидем да видим този Авра… — Скати внезапно млъкна и се завъртя с пламнали очи.

Неподвижният пролетен въздух се бе изпълнил с тихо бръмчене като от далечни пчели.

— Долу… — започна Маретю, а после се задави и залитна, когато трептяща синьо-бяла електрическа енергия плъзна по гърдите му и заискри с пращене по куката му. Той рухна на земята, от тялото му се издигаше блед дим и бели искри пробягваха по руните, гравирани върху куката.

Жана понечи да изтича при Маретю, но Сен Жермен я хвана за ръката и я задържа. Поклати леко глава.

— Не. Чакай.

Шекспир и Паламед моментално се разделиха, Барда зае позиция отзад и вляво на приятеля си. Ако имаше битка, Уил щеше да му пази гърба.

— Идват вимани 8 8 Митични летящи машини, описани в санскритския епос. — Б.пр. — изръмжа Скатах. Присви се, но не направи опит да посегне към двата еднакви меча на гърба си. — Стойте неподвижно и не пипайте метал.

— Какво са вим… — започна Жана; после проследи пръста на Скатах, който сочеше право нагоре.

Топлият въздух затрепери и изстина, и изведнъж три големи въртящи се диска се спуснаха от ясното небе и заплуваха току над главите им, като бръмчаха и вибрираха нежно. Всички вдигнаха очи. От долната страна на металните дискове бе гравирана карта на Дану Талис.

— Вимани — обясни Скатах. — Летящи дискове. Няколко от тях оцеляха при унищожението на Дану Талис и се добраха до земното Сенкоцарство. Баща ми имаше една такава… докато Ифа не я блъсна. Хвърли вината върху мен — добави тя горчиво.

Най-големият диск — който бе поне четири метра в диаметър — се спусна по-ниско, но без да каца, и тънък слой лед покри тревата под него. Под един кристален купол отгоре на диска седяха две черни създания с глави на чакали и изцяло червени очи, и се взираха в тях.

— Мразя ги тези — промърмори Сен Жермен.

— Анпу — прошепна Скатах. — Мисля, че имаме проблем. Голям проблем.

— Завий тук. — Доктор Джон Дий се приведе напред и посочи надясно. — Поеми по маршрута Барбари Коуст 9 9 Туристически маршрут в Сан Франциско. — Б.пр. и карай до „Ембаркадеро“ 10 10 Крайбрежният път покрай Залива на Сан Франциско. — Б.пр. . После следвай знаците към моста „Оукланд Бей“.

Джош кимна, стиснал здраво уста. Не му се говореше, а и полагаше усилия да не диша прекалено дълбоко. Дъхът на Магьосника вонеше на развалени яйца.

— Къде отиваме? — попита от сенките Вирджиния Деър.

— Някъде далеч оттук — процеди Дий. — Улиците скоро ще гъмжат от полицаи и пожарникари.

Джош нагласи огледалото, така че да може да вижда задната седалка на колата. Дий бе почти точно зад него, очертан в съвсем слабо жълто, докато младоликата жена седеше в десния край, колкото се може по-далеч от Магьосника. Потупваше с дървената флейта по долната си устна.

Джош се съсредоточи върху шофирането, стараейки се да държи под контрол тежката кола и да не надвишава позволената скорост. Опитваше се да не мисли за случилото се току-що и най-вече какво бе направила сестра му. Тя се бе обърнала срещу него — или по-скоро семейство Фламел я бяха настроили срещу него. Но къде бе Софи сега… и как да каже на родителите им, че я беше загубил? Нали уж трябваше да се грижи за нея, да я пази? А той се бе провалил.

— Как се казваше онзи комедиант — попита изведнъж Вирджиния Деър, — част от известна двойка, който казваше: В хубава каша ме забърка пак?

— Стан Лоръл — рече Дий.

— Оливър Харди — поправи го Джош. Баща му обичаше Лоръл и Харди. Макар че самият Джош предпочиташе откачения хумор на братя Маркс, един от най-ранните му спомени бе как седи в скута на баща си и усеща цялото му тяло да се тресе, докато се смее гръмогласно на маймунджилъците на Лоръл и Харди.

— Оливър Харди — повтори Вирджиния Деър и кимна утвърдително. — Срещнах го веднъж, преди много време, когато дойдох за първи път в Холивуд.

— Играла ли си във филми? — попита Джош, като й метна един поглед в огледалото. Със сигурност бе достатъчно красива.

В полумрака зъбите на Деър се белнаха в бърза усмивка.

— Преди появата на звука — рече тя и се обърна към английския магьосник. — Е, в хубава каша ме забърка пак.

— Не сега, Вирджиния — каза уморено Дий.

— И по-рано си ме забърквал в неприятности, Джон, но не като тази. Знаех си, че не бива да се съюзявам с теб.

— Не ми беше толкова трудно да те убедя — напомни й Дий.