Майкл Скотт - Вещерът

Има много разновидности на четирите основни типа вимани — рукма, сундара, трипура и шакуна — и описанията им се различават. Някои са дървени, а други — направени от загадъчен червено-бял метал; някои са триъгълни, с три колела, докато други са кръгли или овални; някои се описват като високи по три етажа.

Разбира се, нищо от това не доказва, че в далечното минало е имало летателни апарати, но свидетелства, че още от самото начало човечеството е гледало към небето.

Мечтата за летене е вплетена в цялата човешка история и е много по-стара, отколкото бихме си помислили. Обикновено се приема, че първият полет на управляем моторен летателен апарат е осъществен от братята Райт през декември 1903-а. Но последните проучвания показват, че това може да не е вярно. През 1894-а Хайръм Максим се откъснал за кратко от земята с апарат, тежък 3 тона, а Самюъл Лангли пратил непилотиран апарат на височина хиляда метра през 1896-а.

През деветнайсети век планери и балони са се издигали в небето над Америка, Европа, Индия и Южна Африка. Например, има свидетелства от 1895 година, че апарат, конструиран от Шивкар Бапуджи Талпаде, е летял в Бомбай, а през 1871-а Гудман Хаусхолд прелетял с планер почти деветстотин метра в Натал, Южна Африка. Но първият документиран полет на по-тежък от въздуха апарат се е състоял в Англия през 1848-а, когато Джон Стрингфелоу успял да отдели десетметров моноплан от земята. Той бил захранван с пара.

През деветнайсети век била епохата на планерите, но осемнайсети принадлежал на балоните. Летателните експерименти достигнали своята кулминация през зимата на 1783-а, когато Етиен Монголфие се издигнал във въздуха в пищно украсен балон с горещ въздух, висок 22 метра и с диаметър 15 метра.

Още по-рано в историята, Леонардо да Винчи създал прочутите си проекти на апарат, който очевидно е прототип на хеликоптер. Бележките му са пълни с проекти за летящи машини, планери и изкуствени крила. В дневника си от 1483 година той е начертал схемата на първия парашут. (На 26 юни 2000 г. репродукция на този парашут, изработена с помощта на инструменти, тъкани и материали, които са били достъпни за Да Винчи, успешно приземи човек от височина три хиляди метра.)

Още по-рано, през девети век, се твърди, че великият берберски изобретател и поет Абас ибн Фирнас привързал крила на гърба си и се носил във въздуха. А петстотин години по-рано китайците са описали летяща машина от бамбук и кожа.

Ако продължим да се движим назад в миналото, към времето, в което историята и митологията се сливат, откриваме много споменавания на летящи машини. Летенето е нещо често срещано в митологията. Повечето богове могат да летят обикновено без помощни средства. Но в някои древни предания те използват крила и такива образи се срещат върху каменни изваяния и картини в храмовете по целия свят. В митовете и легендите обаче се говори и за изкуствени средства за летене и летящи машини.

Персийският цар Кай Кавус прикрепил четири високи пръта в краищата на трона си, а на върха на всеки прът бил вързан орел. Когато птиците полетели, издигнали трона във въздуха. Терминът летяща колесница се среща често в китайската наука и има много истории как първият китайски император Шун летял във въздуха — веднъж той дори се измъкнал от горяща сграда, използвайки една голяма шапка като парашут.

Може би най-известната история за летене е митът за Икар, чийто баща Дедал му направил чифт изкуствени крила. Дедал бил голям майстор и създал множество чудеса, включително Лабиринта, построен за цар Минос от Кносос. В историята за това как той търси начин да полети има интересни подробности: виждаме как Дедал отхвърля коприната, защото е прекалено лека, и тъканта за корабни платна, защото е прекалено тежка. Накрая се спира на дървена рамка, върху която са налепени с восък птичи пера. Като всеки добър изобретател или учен, Дедал е извършил нужното проучване: той дава изрични указания на сина си да не лети прекалено високо и да не се спуска прекалено ниско над морето, иначе солените пръски ще намокрят и повредят крилата. Икар се понесъл в небето, но се издигнал твърде високо и горещото средиземноморско слънце разтопило восъка, който държал перата. За нещастие Дедал не бил направил парашут.

При толкова много подробности човек неволно започва да се чуди дали и тук, като в много други легенди, няма зрънце истина. Освен това си заслужава да помним, че днес приемаме за обичайно нещо, което някога е било смятано за истинско вълшебство.