Александра Бракен - Тъмен завет

Всъщност мен не ме засягаше толкова, колкото обикновения работник. Не ми позволяваха да правя почти нищо, докато не завършех новото задължително училище. Президентът Круз заяви, че било важно да дам пример на другите пси, да им демонстрирам, че няма изключения. Но дългото чакане ме измъчваше, омръзваше ми да решавам математически задачи, на които Дунди ме беше научил още преди години в онзи раздрънкан миниван, да изучавам история, чиито събития сякаш се бяха случили в съвършено друга страна, и да наизустявам новите правила за всички пси.

През цялото това време на Дунди и Вида им позволяваха да вършат истинска, полезна работа. Влизаха зад затворени врати, присъстваха на срещи, пращаха ги на мисии и очаквах скоро съвсем да им загубя дирите, да ме откъснат от тях завинаги.

Но беше само въпрос на време да ги настигна. Ако продължавах да се доказвам, да ходя там, където ме изпратеха от правителството, да изговарям думите, които искаха да чуят от мен, и аз щях да напредна постепенно. Някой явно бе забелязал потенциала ми, защото ме възложиха на Мел и оттогава пътувахме заедно.

— Знаех си, че пак ще излязат по улиците след обявяването на новата програма за обезщетения — коментира агент Мартинез. — Хората никога не са доволни.

След четиригодишни опити Дунди и Съветът на „Пси“ най-сетне успяха да прокарат плана си за компенсации във временния Конгрес. Всички семейства, засегнати от ОМИН, можеха да кандидатстват за възстановяване на домовете им и опрощаване на дълговете им. Банките бяха поставили под възбрана множество къщи по време на финансовата криза, породена от бомбардировката над стария Капитолий във Вашингтон и задълбочена след смъртта на милиони деца и настъпилата безработица вследствие на тежкия удар по бизнес сектора.

Когато подложиха плана на гласуване и го приеха, ме изпълни нова надежда и целеустременост. Научавайки положителния резултат, аз се разплаках. От толкова години изпитвах напрежение в гърдите си, че вече бях свикнала с болката. В онзи момент обаче най-сетне долових как те се освобождават. Сякаш вдишвах първата си глътка въздух от години.

Справедливостта изискваше време и в някои случаи дори саможертва, но с упорита работа и постоянство наистина беше постижима. Загиналите деца и онези от нас, които тикнаха в нечовешките лагери, никога нямаше да бъдат забравени и заметени под килима. Дори надзирателите най-накрая попадаха в съда, където всички се надявахме да бъдат подведени под наказателна отговорност. Заслужаваха да разберат какво е да си зад решетките.

Чакаше ни още много работа, но и това бе добро начало. Трамплин към възможността да искаме — и да получаваме — повече. С тази победа в ръцете си Дунди вече се опитваше да отклони правителствените субсидии за изследователска дейност от „Леда Корп“, която, по мнение на всички пси и семействата им, не заслужаваше да оцелее след чистката на правителството на Грей заради главната ѝ роля в разработването на химическия агент, причинил мутацията.

— Всичко идва оттам, че трябва да информираме населението за затварянето на пътя поне няколко дни предварително — поясни агент Купър. — Изискваме от градовете да ни подсигурят безопасен маршрут, а това е като сигнален огън за тези приятелчета тук. Няма значение дали в колата си ти, или някой друг правителствен служител.

В плътната редица от протестиращи край шосето се появи пролука. Леко отдалечени от шумната тълпа, скупчени в малка групичка, стояха шепа мъже и жени с лозунги в ръцете. Гледаха ни мълчаливо с мрачни изражения на лицата. Колата ни прелетя покрай тях и се наложи да извърна глава назад от седалката си, за да прочета посланията им.

КОЙ ДЪРЖИ ДЕЦАТА НИ? Един мъж завъртя лозунга си към мен и по гръбнака ми се спусна ледена тръпка. На него пишеше: ИЗЧЕЗНАХА, ЗАБРАВЕНИ ОТ ООН . Под гневните думи имаше стари училищни снимки на деца.

Обърнах се напред.

— Това какво беше?

Правителството се стремеше да разкрива самоличността на неприбраните от семействата си пси и да им намира нови домове — ако можеше да се вярва на официалните доклади, всички деца вече бяха идентифицирани. Знаех, че след затварянето на лагерите известен брой пси бяха избягали, избирайки да живеят така, вместо да се върнат при семействата, които ги бяха зарязали. Но ми се струваше малко вероятно родители, отблъснали децата си, да излязат на магистралата с лозунги, умоляващи за отговори.

— Тук са заради проклетите си конспиративни теории — поклати глава агент Мартинез.