Лайза Макманн - Угасване

— Важна е за полицейската работа — беше казала. — Особено за работата, която ти ще вършиш.

Смачкано хартиено топче се приземява върху листа й и отскача на пода. Джейни го вдига, зачетена в учебника, отваря го и го изглажда.

16:00?

Това пише.

Поглежда уж разсеяно наляво, между два реда рафтове, и кимва в знак на съгласие.

14:44

Учебникът по химия тупва на масата и всичко става черно.

Джейни обляга глава на дланите си, готова да влезе в поредния сън.

О, по дяволите, мисли си. Сънят е на Кабъл. Не е изненадана.

Поема риска, въпреки че напоследък се опитва да излиза от сънищата му, особено след като кошмарите се успокоиха. Но вечно любопитна, се задържа в този, знаейки, че звънецът скоро ще бие и училищният ден ще свърши.

Кабъл рови из гардероба си, методично навличайки едно върху друго блузи и пуловери, докато вече едва може да движи подобното си на балон тяло.

Джейни е смутена. Чувства, че навлиза в личното му пространство и излиза от съня.

Когато отново може да вижда, подрежда учебниците в чантата си и изчаква замислена да бие звънецът.

16:01

Мушва се през задната врата в къщата на Кабъл, изтупва снега от ботушите си и ги пъха в затопления дървен шкаф до вратата. Сгъва палтото си, оставя го до ботушите и слиза в сутерена.

— Хей! — изсумтява Кабъл от лежанката.

Джейни се усмихва широко. Разтяга леко болезнените си мускули, хваща петкилограмовите гирички и започва да прави клякания.

Тренират в тишина 45 минути.

И двамата си връщат лентата от изминалия ден.

Ще говорят за това по-късно.

17:32

Изкъпан и готов, седнал на малката кръгла маса в компютърната стая, Кабъл вади лист хартия и химикалка, докато Джейни включва лаптопа.

— Ето как трябва да изглеждат профилите ти — казва той. — Пратих ти образец по имейла.

Кабъл дава наставления за различните колонки и разяснява в детайли информацията, която следва да съдържа всяка. Джейни отваря образеца на екрана, мръщи се, сбръчва чело и попълва първата.

— Защо се мръщиш?

— Не се мръщя. Концентрирам се.

Кабъл вдига рамене с досада.

— Добре, значи, първо е госпожа Гардения, испански език, кабинет 112, и списъкът с учениците. Истинските им имена ли искаш, или испанските?

Джейни го поглежда, едва сдържайки се да не прихне.

Той се усмихва и лекичко я скубва за косата.

Тя пише бързо.

В смисъл, 90 думи в минута.

Използва всички пръсти, не само показалците.

Невероятно.

Кабъл я гледа ококорено.

— Мамка му! Ще попълниш ли и моите?

— Да. Но ако ми диктуваш. Когато местя поглед от екрана към листа и обратно ме заболява главата. И ставам много сприхава.

— Ама ти как…? — Знае, че тя няма компютър.

— В старческия дом — отговаря Джейни. — Картони, картони и пак картони. Документи, досиета, преписване на медицински термини, рецепти, такива неща.

— Леле!

— Защо не започнем първо с твоите? Така ще ми е по-лесно да разбера как да се оправя с моите.

Кабъл прелиства ръчно изписана тетрадка.

— Добре — съгласява се. — Вече съм си нахвърлял някои неща в училище — Не! Само не вдигай така свирепо вежда! Ще ги дешифрирам и ще ти ги диктувам, обещавам!

Джейни надзърта в бележките му.

— Какво по дя… — възкликва и грабва тетрадката.

Чете.

Вдига глава към него.

— Господин Зелен, госпожа Бяла, госпожица Скарлет… Това да не е професор Слива? А кой по дяволите е полковник Горчица? — избухва в смях.

— Полковник Горчица е директор Абернети — сърди се Кабъл.

Джейни спира да се смее.

Почти.

Всъщност се киска на всеки пет секунди, докато чете. Особено след като разбира, че госпожица Скарлет е господин Гарсия, учителят по индустриални науки.

— Кодирано е, Джейни. — На Кабъл, изглежда, наистина не му е забавно. — В случай, че изгубя тетрадката или някой случайно надникне през рамото ми.

Джейни спира с подигравките.

Но той е набрал инерция:

— Идеята е добра. Ти също трябва да си кодираш бележките, ако ще си водиш записки. Една глупава грешка може да провали прикритието ти. И тогава всички отиваме по дяволите.

Джейни чака.

Да е сигурна, че е свършил.

И казва:

— Прав си. Съжалявам, Кейб.

Сега е малко по-спокоен.

— Добре тогава, продължаваме. Първи час — висша математика. Господин Щайн. 134-ти кабинет.

Тя вкарва информацията, заедно със списъка на класа.

— Бележки? — пита.

— В тази кутийка — посочва той. — Пиши: лек германски акцент, склонност да заваля думите, когато е развълнуван, постоянно си играе с тебешира. Човекът е кълбо от нерви — пояснява Кабъл.