Лайза Макманн - Угасване

— Следва госпожа Палачинка. — Не се подиграват с името, защото я познават от години. — За нея нямам бележки. Тя е просто от типа „сладка закръглена лелка“. Не е профилът, който очаквам да ни интересува, но не изключваме никого, ясно? Ще продължа да я наблюдавам.

Джейни кимва и отива на третата страница, попълва нужната информация и за трийсет минути таблицата на Кабъл за деня е готова. Праща му я по имейла.

— Ще довърша домашното, докато работиш над твоите таблици, ако нямаш нищо против — казва той. — Питай, ако изникнат въпроси. И си записвай всякакви предчувствия, моментни мисли, подозрения — всичко. Няма грешни хрумвания.

— Схванах — отговаря Джейни. Трака умело по клавиатурата и приключва с профилите, преди Кабъл да завърши домашните си. Връща се на всеки учител и се опитва да си спомни някакви особености, обещава си да бъде по-наблюдателна на следващия ден.

— Е — започва сякаш между другото, когато Кабъл затваря учебниците, — общувахте ли си с Шей днес? — Не можеше да не забележи, че в три от дисциплините имат общи часове.

Кабъл я поглежда с лека усмивчица. Знае какво пита.

— Мисълта да бъда с Шей Уилдър ме кара да си избода очите с нож за масло — отвръща той и придърпва Джейни в лека прегръдка. Тя обляга глава на рамото му, той я гали по косата.

— Оставаш ли довечера? — пита след кратка пауза. С надежда в гласа.

Джейни мисли за кашона с документи на леглото си.

Мрази факта, че те просто си седят там, недокоснати. Като недовършено домашно. Не може да търпи това.

Но.

Не може да търпи и мисълта да остави Кабъл.

Въпросът увисва във въздуха.

— Не — решава накрая. — Трябва да свърша някои неща у дома.

Някак трудно е да си кажат довиждане тази вечер. Стоят на вратата, опрели чело в чело, приведени един към друг и неподвижни като статуи, докато устните им шепнат и нежно се докосват.

21:17

Джейни заварва пълна кочина вкъщи, след като петнайсет минути преди да влезе, се е крила зад близките дървета, докато Кари си изчисти колата от снега и потегли, вероятно към Стю. Джейни не иска да й задават въпроси откъде се прибира. Знае, че скоро ще дойде денят, в който Кари ще открие, че я няма, въпреки че колата й е отпред.

За щастие Кари и Стю прекарват повечето време заедно. Родителите на Кари го харесват. Дори и след като Кари не бе издържала и им бе казала за ареста. Изглежда са си отдъхнали, че не е на кокаин.

Естествено пак наказаха Кари. До живот. Както винаги.

21:25

Джейни се намества в леглото, завива се добре и отваря кашона с документи от Капитана. Вади първата папка и потъва в живота на госпожица Стюбин.

Изненада: Госпожица Стюбин никога не е била учителка!

И е била женена!

Ченето на Джейни виси отворено два часа. Крехката, съсухрена, сляпа, кльощава като щека бивша учителка, на която Джейни четеше любовни романи, е водила таен живот.

23:30

Главата пак я боли. Джейни затваря папката. Връща купа в кашона и го скрива в гардероба. Загася лампата и се мушва обратно под завивките.

Спомня си войника от съня на госпожица Стюбин.

„Госпожица Стюбин — мисли си Джейни с лека усмивка на устните — добре се е забавлявала навремето.“

01:42

Джейни сънува черно-бял сън.

Върви по улица „централна“ по здрач. Времето е дъждовно и прохладно. Джейни е била тук и преди, макар да не знае кой е градът. Поглежда с вълнение към ъгъла със старовремския магазин за битови стоки, но не открива мъж и жена, които да се разхождат, хванати за ръка.

— Тук съм, Джейни! — дочува слаб глас някъде зад гърба си. — Ела, седни!

Джейни се обръща и съзира госпожица Стюбин, седнала в количката си, до една пейка на улицата.

— Госпожице Стюбин?

Сляпата жена се усмихва.

— А, добре. Фран ти е предала бележките ми. Очаквах те.

Джейни сяда на пейката, сърцето й бие лудо. Усеща в очите й да напират сълзи и бързо премигва.

— Прекрасно е да ви видя отново, госпожице Стюбин. — Джейни плъзва ръка в съсухрените пръсти на жената.

— Да, ето те, наистина. — Госпожица Стюбин се усмихва. — Да започваме ли вече?

Джейни е озадачена.

— Да започваме?

— Щом си тук, значи си се съгласила да работиш с капитан Комиски, както направих и аз някога.

— Капитана знае ли, че сънувам този сън? — Джейни е объркана.

Госпожица Стюбин се усмихва лекичко.

— Разбира се, че не. Макар че можеш да й кажеш, ако искаш. Предай й също топлите ми чувства. Но аз съм тук, за да изпълня едно обещание към себе си. Да бъда близо до теб, както онзи, който ме научи и остана до мен, докато се увери, че съм напълно подготвена и напълно наясно с мисията си в живота. Тук съм, за да ти помогна с всичко, с което мога, докато вече няма да съм ти необходима.