Лайза Макманн - Угасване

Джейни се отдръпва и го поглежда.

Усмихва се съчувствено.

— Защото безопасно е равно на скучно, Кейб.

Джейни вдига тежести в продължение на почти час. Още три седмици и според Кабъл ще започне да забелязва резултатите. Всичко, което вижда сега обаче, са звезди посред бял ден от болките в седалищните мускули.

18:19

Джейни и Кабъл се настъпват един друг в малката кухня, докато приготвят риба във фурната и огромна планина от зеленчуци. Кабъл се храни здравословно. Настоява и Джейни да го прави. Още повече след като е изгубила толкова килограми. И след като той е разбрал какво я очаква оттук нататък в живота й.

— Побърквам се, като те гледам толкова слабичка, разбираш ли — мърмори той и проверява сьомгата. — И нямам предвид в онзи смисъл.

През нощта, когато Джейни остава да спи при него, той масажира пръстите на ръцете и краката й, докато тя се унесе. Защото от един лош кошмар пръстите й изтръпват и я болят с часове. Кабъл, който наскоро се е научил да контролира сънищата си — донякъде — е превърнал контрола в религия. Всеки ден медитира и упорито се настройва за спокоен, сладък сън с една-единствена цел — никакви сънища. Поне не докато Джейни е в дома му. За да може максимално дълго да са заедно. Вече е постигнал и първия си успех — цяла нощ спа, без да сънува, и Джейни го усети. Събуди се толкова свежа — беше неузнаваема.

Това е още една причина тази задача да го изнервя. Знае, че сънищата ще направят нещата по-трудни за нея, отколкото за него.

Поне физически.

А умствено? Емоционално? Определено ще е по-трудно за него.

Защото всичко това с любовта е непознато за Кабъл. И сега, когато е открил Джейни, желанието му да я закриля нараства с всеки изминал миг. Няма мъж във вселената, с когото да иска да я дели. Особено с отрепка.

Дори и тя да успее да изрови някакъв скандал.

От голям мащаб.

Най-големият, който гимназия „Фийлдридж“ някога е виждала.

22:49

Джейни остава през нощта.

— Всичко наред ли е? — пита тя с нежност в гласа.

След кратко мълчание Кабъл прошепва:

— Всичко е наред.

Прегръща я и двамата си говорят тихичко в леглото, както винаги правят.

Джейни първа повдига въпроса:

— Е, казвай. По всичко имаш отличен, нали?

Той я притиска силно. Затваря очи.

— Да.

— А аз имам петица по математика — признава тя накрая.

Той мълчи. Не знае какво би искала да чуе. Може би има нужда само да го каже и да приключи. Да го излее, да се отърси, за да престане да бъде толкова болезнено.

Изчаква за миг. И отговаря:

— Обичам те, Джейни Ханаган! Не мога да ти се наситя. Будя се сутрин и всичко, което искам, е да съм с теб. — Повдига се на лакът. — Имаш ли представа колко важно, колко необикновено е това за мен? В сравнение с някакъв глупав тест, който си правила в екстремни условия два пъти?

Каза го.

За пръв път на глас.

Джейни преглъща. С усилие.

Разбира какво има предвид. Напълно.

Тя също иска да му разкрие какво чувства.

Проблемът е, че Джейни не си спомня да е казвала „Обичам те!“ на никого. Никога.

Заравя глава в гърдите му. Как може да е живяла толкова години, без да се докосва до някого? Без прегръдки? С отпуснати, непотребни ръце, като пренебрегнат коледен подарък с панделка, неразвързана до последния миг.

Преговарят си плановете за утре, завити до ушите. Напълно различни програми — не като миналия срок, защото им трябва цялостна картина на училището. И напълно различни учители. Този път Кабъл си направи програмата заедно с директор Абернети, след като Джейни вече беше получила своята, без Абернети да има представа защо е избрал точно тези предмети, учители или часове. Директорът е наясно с работата на Кабъл. Но не знае за тази на Джейни и Капитана иска това да остане така.

Кабъл се беше съгласил с програмата, освен с едно. Единственото му настояване пред Капитана беше часовете им за самоподготовка да са по едно и също време. За да може да я прикрива, в случай че някой някога стане свидетел на онова, което й се случваше в библиотеката. Капитана се съгласи.

Миналия срок Кабъл и Джейни имаха еднакви програми. За което Кабъл твърди, че било чист късмет.

Джейни не вярва.

Или по-скоро й се иска да вярва, че той е търсил съвпаденията съзнателно. Джейни също има своите мечти.

Заспиват. Когато Кабъл започва да сънува, тя се събужда рязко, преборва се да се измъкне, отделя се от него, затваря вратата и си доспива на дивана.

3 януари 2006