Лайза Макманн - Угасване

И Капитана го знае.

Затова понася сцените им — от време на време.

Капитана повтаря задачата и окуражава двамата гимназисти да не се отказват.

— Ако имаме работа със сексуален престъпник, трябва да хванем мръсника, преди да е наранил друг ученик от „Фийлдридж“.

— Да, сър! — отговаря Джейни.

Кабъл кръстосва ръце пред гърдите си и поклаща глава победен. Накрая се присъединява:

— Да, сър!

Капитана кимва и става от стола си. Инстинктивно Джейни и Кабъл също се изправят. Срещата е приключила. Но преди да излязат, Капитана се обръща към Джейни:

— Джейни? Трябва да поговоря с теб насаме. Кейб, свободен си.

Кабъл не се бави много. Изчезва, без дори да погледне Джейни. Джейни няма как да не се озадачи от такова поведение.

Капитана отива до един шкаф с папки и вади няколко по-дебели.

Джейни стои тихо. Наблюдава.

Любопитна е.

Капитана все още малко я плаши.

Защото Джейни е новак в тези работи.

Накрая Капитана се връща на бюрото с купчина папки и хвърчащи листове. Слага ги в кашон. Сяда. Поглежда Джейни.

— Това е поверително — обявява Капитана. — Разбираш ли какво означава?

Джейни кимва.

— Дори и Кейб не бива да знае, ясно ли е? Разбрано?

Джейни кимва със сериозен вид.

— Да, сър! — потвърждава.

Капитана гледа изпитателно Джейни, после избутва кашончето към нея.

— Това са доклади. Писани са в продължение на двайсет години. От Марта Стюбин.

Очите на Джейни се разширяват. Изпълват се със сълзи, въпреки опитите да ги спре.

— Познавала си я, нали? — пита Капитана почти обвинително. — А защо не го спомена? Трябваше да се досетиш, че ще проверя миналото ти.

Джейни не знае какво иска да чуе Капитана. Знае само собствените си подбуди. Бави се, но накрая се престрашава:

— Госпожица Стюбин е… беше… единственият човек, който бе наясно с това… това глупаво проклятие със сънищата, а аз дори не разбрах, докато тя не умря — казва Джейни и забожда поглед в скута си. — Толкова ми е мъчно, че не можах да поговоря с госпожица Стюбин. А сега всичко, с което разполагам, са случайните й посещения, когато реши да влезе в някой сън, за да ми покаже как се правят нещата. — Джейни преглъща буцата в гърлото си. — Напоследък не се е появявала.

Капитан Комиски в много редки случаи се затруднява да отговори. Но този определено е един от тях.

Накрая все пак успява:

— Марта никога не те е споменавала. Търсеше си заместник. Непрекъснато. Имаше и други като нея, преди години, но и те си отидоха. Трябва да те е открила наскоро.

Джейни кимва.

— Попаднах в един от сънищата й в старческия дом. Тя се обръщаше към мен и ми говореше, но аз не разбирах, че ме изпитва и учи. Не и преди да умре.

Тогава Капитана произнася:

— Мисля, че единствената причина да живее толкова дълго е било желанието й да намери следващия ловец на сънища. Теб.

За миг в стаята се усеща топлина.

После отново се възцарява деловият тон.

Капитана шумно кашля и продължава:

— Добре. Тук трябва да има доста интересни неща. Някои може да са тежки за преглъщане. Дай си поне месец да се запознаеш с тях. И ако нещо не разбираш или те притеснява, ела и го обсъди с мен. Разбрахме ли се?

Джейни я гледа. Няма представа какво да очаква от кашончето. Но знае какво Капитана очаква от нея.

— Да, сър! — отговаря. С увереност, каквато няма.

Капитана започва да подрежда бюрото си — знак, че срещата е приключила. Джейни се изправя решително и взема купчината листове.

— Благодаря ви, сър! — казва и излиза.

Излиза, без да види втренчения поглед на капитан Фран Комиски, която потупва замислено брадичката си с химикалката, дълго след като вратата вече е затворена.

Джейни кара към вкъщи, радвайки се на рехавите слънчеви лъчи, пробили през сивите облаци в студения януарски следобед. В същото време усеща злокобното присъствие на купчината материали, които й даде Капитана, и някаква несигурност, породена от странното отношение на Кабъл към задачата. Спира пред къщи. Влиза вътре, разменя бърз поглед с майка си и оставя книжата на леглото.

После ще се занимава с тях.

Сега умира от нетърпение да прекара последния ден от ваканцията с Кабъл.

Преди да се върнат в истинския свят на училището.

И да се преструват, че не са влюбени.

16:11

Джейни тича през дворовете към Кабъл — този път маршрутът е различен. За да не може никой от гимназията да я види. Добре че все пак онези, които имат значение за мисията им във „Фийлдридж“, живеят на километри от бедната част на града.