Лайза Макманн - Угасване

Изключват едновременно лаптопите.

Не че се съревновават.

Не, не се съревновават.

Добре де, съревновават се.

Кабъл поглежда към Джейни с крайчеца на окото си.

Тя отмества поглед.

Той сменя темата:

— Време е да се срещнем с Капитана — казва.

Джейни поглежда часовника си и кимва.

— Ще се видим там.

Джейни излиза, тича през дворовете, прекосява две улички и стига пред вкъщи. Оглежда се на входа, но не вижда никого наоколо. Наднича в спалнята на майка си. Тя е там — припаднала, но жива, с разпилени бутилки около нея, както обикновено. Не сънува, слава богу. Джейни затваря внимателно вратата, грабва ключовете на колата и пак изхвърча навън на студа. Пали Етел.

Етел е „Шевролет Нова“ от 1977-а. Джейни купи колата от Стю Гарднър, гаджето на най-добрата й приятелка Кари Брант — двамата ходят заедно вече две години. Стю е механик. Грижил се е за Етел от тринайсетгодишен, а Джейни уважава традицията. Колата се съживява с ръмжене. Джейни потупва благодарно таблото. Етел започва да мърка.

Кабъл и Джейни пристигат поотделно в полицейското управление. Паркират на различни места. Влизат през различни врати. И не се срещат, докато Джейни не влиза в кабинета на Капитана. Много важно е никой да не ги вижда заедно, преди да са приключили случая с наркотиците, в който беше замесен бащата на Шей Уилдър. В противен случай новата им мисия може да се окаже застрашена.

Защото Джейни и Кабъл работят за полицията под прикритие — дебнат за наркотици в гимназия „Фийлдридж“. Джейни открива, че в нейното училище се случват доста странни неща. Много повече, отколкото би могла да си представи.

Когато тя влиза, Кабъл вече седи в кабинета с Капитана. Донесъл е кафе за тримата. Разбърква кафето на Джейни с бъркалка, приготвено е точно както й харесва — с три захарчета и три сметанки.

Трябват й калории.

Заради всички тези сънища.

След последното голямо събитие е започнала постепенно да си възвръща формите и дори е натрупала малко мускули по кокалите си.

Джейни сяда, без да чака да й заповядат.

— Приятно ми е да те видя, Ханаган! Изглеждаш по-добре от последния път — казва Капитана със суров глас.

— Аз също се радвам да ви видя, сър! — отговаря Джейни на жената срещу себе си, капитан Фран Комиски. — И вие не изглеждате никак зле, ако разрешите да отбележа — добавя тя, скривайки усмивката си.

Капитана повдига вежда.

— Вие двамата се опитвате да ме вбесите днес, просто го усещам — казва Капитана. Прокарва пръсти през късата си бронзова коса и оправя полата си. — Нещо ново, Стръмхелър?

— Съвсем не, сър — рапортува Кабъл. — Само обичайните дрънканици. Продължавам да търся. Опитвам се да разбера повече за това какви са учителите и учениците извън класната стая.

Капитана се обръща към Джейни.

— Нещо от сънищата, Ханаган?

— Нищо сериозно — обяснява Джейни. Чувства се зле.

Капитана кимва.

— Както очаквах. Този път ще бъде по-трудно.

— Сър, ако мога да попитам… — започва Джейни.

— Искаш да знаеш какво става. — Капитана се изправя рязко, затваря вратата на кабинета и се връща на бюрото със сериозно изражение. — През март миналата година в рамките на нашата програма за предотвратяване на престъпленията в училище беше регистрирано обаждане от гимназия „Фийлдридж“. Чували сте за тази програма, нали? Всички училища в района участват в нея. Всяко си има собствена телефонна линия, за да може веднага да се засече откъде е постъпило оплакването.

Кабъл кимва.

— Учениците получават награда — мисля, че петдесет долара, ако докладват за престъпление, свързано с училището им. Така разбрахме за купоните с наркотици на Хълма, Джейнърс.

Джейни кимва. И тя е чувала. Има магнитче с телефонните номера на хладилника си, като всички останали.

— Е, петдесет долара са си петдесет долара. Хитра програма.

Капитана продължава.

— Както и да е. Момичето, което се е обадило, всъщност не е казало кой знае какво. На записа звучи някак отдалеч, сякаш е набрало номера, но не е говорило в слушалката. И е затворило след не повече от пет секунди. Чуйте го и ми кажете какво ви прави впечатление.

Капитана натиска бутон на телефонен секретар някъде зад нея. Джейни и Кабъл се мъчат да различат неясните думи. Гласът идва от много далече и зад него ехти музика.

Джейни сбърчва чело. Кабъл клати глава, озадачен.

— Може ли пак да го пуснете?

— Ще ви го пусна още няколко пъти. Съсредоточете се върху шума от фона. Чуват се и други гласове.