Лайза Макманн - Угасване

Въпреки това Джейни никога не паркира пред къщата му. В случай че Шей Уидцър реши да намине.

Защото Шей още си пада по Кейб.

И няма представа, че точно той е подредил баща й за наркотиците.

Звучи смешно.

Но всъщност не е.

Джейни влиза през задната врата, за по-сигурно. Има си ключ. В случай че Кабъл е заспал, преди тя да е дошла. Напоследък, откакто напусна работата си в старческия дом, Джейни има много повече време, което да прекарва с Кабъл.

Двамата имат необикновена връзка.

И когато всичко между тях е наред, е магическо.

Затваря вратата след себе си и се събува. Чуди се къде ли е той. Обикаля на пръсти, за да не го събуди, ако е решил да подремне, но не го открива никъде. Отваря вратата към сутерена и вижда, че долу свети. Слиза по стълбите и спира на последното стъпало, наблюдава го. Наслаждава му се.

Сваля суичъра и го пуска на пода. Обляга се на металната опорна греда и прави разтягане на ръце, гръб и крака. Иска да е силна и секси. Косата й пада върху лицето, докато се концентрира върху усилието.

Кабъл я вижда и оставя щангата на стойката. Мускулите му играят под пръснатите по корема и гърдите му релефни белези от изгаряне. Той е слаб, висок и стегнат. Не напомпан. Просто съвършен. И тя много се радва, че той вече не изпитва неудобство да стои без тениска в нейно присъствие.

Джейни усеща желание да го нападне още там, на лежанката. Но след всичко, което преживяха заедно за толкова кратко време, нито един от двамата не би допуснал връзката им да се обърка точно заради секса. А и Кабъл, достатъчно притеснен от многото си изгаряния, не е съвсем готов да покаже и тези под колана. Затова Джейни просто му се наслаждава от метър и половина разстояние. И се надява да е преодолял тревогите си относно новата й мисия.

— Очите ти пак блестят — казва той. — Радвам се да те видя отпочинала. И белегът ти е адски секси. — Взема кърпата, избърсва потта от лицето си, после подсушава и меднокафявата си коса. Няколко мокри кичура се спускат по врата му. Пристъпва към Джейни, приглажда косата й и внимателно разглежда трисантиметровия белег, който вече заздравява.

— Боже! — прошепва. — Прекрасна си! — Целува я нежно по устните, избърсва гърба и корема си и облича тениска.

Джейни премигва.

— Ти да не си надрусан? — смее се тя смутено. Още не е свикнала с такова внимание, още по-малко пък с комплименти.

Той се навежда и бавно прокарва пръст по лицето й — от ухото надолу по челюстта към шията. Сърцето й бие лудо, тя несъзнателно затваря очи с лека въздишка. Той се възползва от момента и покрива врата й с ефирни целувчици. Мирише на афтършейв и свежа пот, което я подлудява. Тя се притиска към него. Придърпва го още по-близо. Усеща топлината на кожата му през тениската.

Това, което и двамата искат, е докосването.

Прегръдката.

Прекарали са целия си живот без всичко това. Време е да наваксат.

Кабъл й подава щангата.

— Е… — започва Джейни предпазливо. — Вече по-добре ли приемаш моето участие в цялата история с… ъ, примамката?

— Не съвсем.

— Уф! — тя сваля тежестта до гърдите си и после я избутва нагоре.

— Не искам да го правиш!

Джейни се концентрира и повтаря движението.

— Защо? Какъв ти е проблемът? — тросва се тя.

— Просто… Не ми харесва. Може да те наранят. Да те изнасилят. Господи… — Гласът му изневерява. Стиска челюсти. — Не мога да те оставя да го направиш. Кажи „не“.

Джейни оставя щангата на Стойката и сяда на лежанката с пламнал поглед.

— Не го решаваш ти, Кейб.

Кабъл въздиша тежко и прокарва пръсти през косата си.

— Джейни…

— Какво? Мислиш, че не съм в състояние да се справя ли? Ти можеш да се забъркваш с разни опасни дилъри и да прекарваш по цели нощи в ареста, а аз не мога да направя нищо рисковано, така ли? Що за двоен стандарт? — изправя се и застава лице в лице с него.

Гледа го в упор.

Копринено кафявите му очи й отвръщат с молба.

— Това е различно — казва тихо.

— Защото не можеш да го контролираш ли?

Кабъл заеква:

— Не… Просто…

Джейни се ухилва.

— Хванах те! По-добре свиквай. Вече съм в играта.

Кабъл я гледа още минута. Затваря очи и бавно свежда глава. Въздиша.

— Продължава да не ми харесва. Не мога да понасям мисълта, че някакъв извратен учител ще се мотае около теб.

Джейни увива ръце около врата му и скланя глава на рамото му.

— Ще внимавам — обещава.

Кабъл мълчи.

После допира устни до косата й и примижава.

— Защо просто да не бъдеш единственото сигурно нещо в живота ми? — шепне.