Лайза Макманн - Угасване

Капитана пуска краткото съобщение отново и отново. Забавя касетата, ускорява, после намалява шума. Накрая намалява гласа на момичето, докато започва да се чува само задният план.

— Някакви коментари? — пита Капитана.

— Невъзможно е да се разбере и дума! — ядосва се Кабъл. — Няма писъци, никой не звучи уплашено. Дори долових смях наоколо. Като че ли слушат Мос Деф. Джейни?

— Чувам в далечината думата „господин“ и още нещо.

Капитана кимва.

— И аз го чувам, Джейни. Единствената дума, която разграничих от цялото съобщение. Не се занимавахме дълго с това обаждане, не му отделихме време. Нямаше никакви конкретни данни, нито беше официално оплакване, нито бе докладвано престъпление. Но после, през ноември, се получи друго съобщение. И тогава се сетих за първото, което току-що прослушахте. Ето го.

Капитана пуска новото обаждане. Момиче — кикоти се като лудо — и казва с провлечен глас: „Искам си моите бързи пари! «Фийлдридж». Шибани учители… шибани ученици. О, боже… това не може да… опа!“ Още подхилквания и обаждането прекъсва. Капитана им го пуска няколко пъти поред.

— Ужас! — възкликва Джейни.

Капитана поглежда Джейни, после Кабъл.

— Нещо да ви прави впечатление?

Кабъл присвива очи.

— „Шибани учители, шибани ученици“? Някой ругае гимназията ли, или трябва да го разбираме… как да се изразя… буквално?

— Музиката от фона е подобна на първия запис — забелязва Джейни.

— Правилно, Джейни. Точно музиката ме накара да се сетя за предишното обаждане. И да, Кейб, приемаме го буквално, докато или ако не се докаже, че грешим. Обаждането ни даде достатъчно информация, за да започнем да работим. Моето предчувствие, на базата на малкото, с което разполагаме, е, че из коридорите на гимназия „Фийлдридж“ вероятно дебне сексуален хищник.

— Не можете ли да разберете кой се е обадил и да го разпитате? — намесва се Джейни.

— Би било нарушение на закона, Джейни. Основната идея на програмата е обажданията да са анонимни, за да се защити лицето, докладвало престъплението, и това трябва да остане така. Всеки, който се обади, получава код, с който се идентифицира. После посредством този код може да провери как върви случаят му или да си вземе наградата, ако е успял да ни подаде годна следа.

— Да, в това има смисъл — обажда се смутено Джейни.

— Какво е направено досега, Капитане? — пита Кабъл. После добавя вече по-предпазливо: — И какво очаквате от нас? — За пръв път звучи напрегнато. Джейни го поглежда с лека изненада. Не е предполагала, че ще го види толкова несигурен.

— Направихме пълни проучвания на миналото на всички учители. Чисти са като сълза. И зациклихме. Кейб, Джейни, затова ви накарах да отидете на онези танци. Трябва ми всяка информация, до която сте способни да се доберете за учители, които биха могли да бъдат сексуални насилници извън училище. Готови ли сте за предизвикателството? Възможно е да се окаже малко опасно. Ханаган, най-вероятно това е мъж. Ако успеем да определим кого конкретно търсим, може да се наложи да те използваме за примамка, за да го хванем. Помисли си и ми кажи. Ако не искаш да го правиш, не си длъжна. Свободна си да избираш.

Кабъл се изправя, още по-неспокоен.

— Примамка? Ще я използвате за играчка на извратеняка?

— Само ако иска.

— Няма да стане! — казва Кабъл. — Не! Твърде опасно е, Джейни!

Джейни примигва и поглежда Кабъл.

— Ако искаш да ти викам вече „мамо“, а? — Тя се смее нервно, конфликтът не й е по вкуса. — Защо да е „твърде опасно“?

Капитана ги прекъсва:

— Ще ти пазим гърба през цялото време, Джейни. Пък и още не знаем какво точно става. Може да не е нищо особено. Надявам се да получиш поне малко информация от сънищата.

Кабъл клати глава и гледа към Джейни.

— Не, това не ми харесва.

Джейни повдига вежда.

— Да. Само ти можеш да вършиш опасни неща. Боже, Кейб! Наистина, аз сама трябва да реша.

Кабъл поглежда към Капитана за помощ.

Капитана безцеремонно го загърбва и се обръща към Джейни.

— Не ми трябва да мисля, сър. С вас съм — казва Джейни.

— Добре.

Кабъл се чумери.

През следващите трийсет минути Капитана им дава указания как да извличат информация от хората. За Кабъл е само припомняне — той вече цяла година е нарк — работи към отдела за борба с наркотиците в полицията (но Джейни си знае да не го нарича така). Негова бе заслугата за последното залавяне на наркодилър — бащата на Шей Уидцър, който разполагаше със златна мина от кокаин на яхтата си. А Джейни беше тази, която разбра къде е скрита стоката, когато господин Уилдър заспа в затвора. С Кабъл са добър отбор.